Звездното дете
Звездното дете не познаваше нищо друго освен любовта. Накъдето и да погледнеше, тя беше там – красива, жива, незаменима. Дълбоко в него, изпълнено с обич, детското му сърчице биеше неудържимо, пламнало от желание да сподели това безценно богатство. Искаше му се да озари вселената с изпълващата го светлина. Искаше му се да разкрие и подари цялата безбрежност, която чувстваше в себе си. В своята мъдрост обаче, неговата майка грижливо криеше океана от светлина. Зорко бдеше тя над своето дете, пазейки го от света и за света. Знаеше, че неговата оживотворяваща любов ще възпламени всичко, до което се докосне. Знаеше, че щом съзрат неговата чистота, всички хора и звезди щяха да ослепеят. Единствено тя – майката – можеше да устои. Затова, внимателно събираше огнените лъчи. Тези, на които хората можеха да устоят, разпращаше по света; останалите търпеливо пазеше за бъдещето.
1 Коментар
Recommended Comments