Живот
Entry posted by Креми (късметче) ·
709 прегледа
Мой живот, ти приятелю мой - непукист.
Като перла - мъничко мънисто
ме търкаляш напред и назад
по белия свят.
Мой живот, ти раздаваш цветя и шамари.
Като влак през нетърсени гари
ти ме влачиш надолу - нагоре
през съдбите на хората.
Мой живот, по краката ти - в тръни и кръв -
като бръмбар все драпах нагоре,
ту през сълзи или пък със стръв,
без умора. ...Умора, умора.
Мой живот, на сакото ти в малкия джоб
днес съм цвете - усмихнато, чисто.
Впервам поглед нагоре и хоп -
мен космическа буря ме плисва,
...
вихър звезден - и все по-нагоре
...и се изгубвам от взор...
1 Коментар
Recommended Comments