ухае на върби
ухае на върби
заплакали за пръв път,
в унеса от люляци
луна, бели бисери реди
и твоето име понякога e с тях
когато след възторга
на слънчево опиянение
и космични ветрове
тихичко поседнеш до душата,
помилваш я и целунеш
онова видение, което в
непреходното Слънцето съзря...
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване