Толкова улици

скитат в сърцето ми.

Някъде.

С твоя глас.

Знам, не обличам

с дъха си

лицето ти.

И…не сънувам мечта.

Толкова улици…

С дните.

И думите.

С летния вятър.

И мрак.

Спят, кадифени от погледи,

пейките.

С гарата.

С нощния влак…

Още горчи

от толкоз завръщане

сухият делничен хляб.

В хорските погледи,

сити от къшея,

търся за думите праг.

Есенни улици…С охра

под стрехите.

Плочник.

И стар тротоар.

Някъде…Някога…

В няколко преки

там разпилях младостта.