Самодива по лунните нощи

тихо вълшебства твори,

всяко цвете с устни целува

и по босите й стъпки росата вали

та кога зората засвети

и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети

люляково да танцуват камбани в езерата

и очите й - самодиви ириси сини...

В мистичен звън на рубинено сърце

пулсира огненият химн на небесата;

сред медена градина на влюбени орхидеи

самодивата остави свои сребърни крилата

с тетива на лавандулово дихание

девата прости се с кентаврите

размятали гриви, рисуващи причастие

да зрее в утробата й слънчевият плод

на Любовта... отпила вечността...