покрай гроба си минах -

видях го да зее...

тленното стихнах и взор към

Слънцето обърнах, дето грее...

чудна светлина танцува на Земята,

дъх след дъх се рони в небесата;

елей се стича по облаците ветроносни

житно зърно да зрее в полята

ниви с избуяли слънчогледи

и всеки е мъничка врата

към тайното място в тази,

тъй цветна и бяла душа....