Изтича времето на тези дни…

Зад покривите, приютили късче лято.

От къщите потегля. С топъл дим.

В посоките на самотата ми…

Изтича… С мъртвата вода.

Камбаните отсреща удря.

Измазан в жълто е денят.

И съхне в своето си утре.

Сънуват думите лица.

И в нощната ми памет бягат.

Под мостовете на деня

(останала за вечер само)

придърпва сивата луна

изтеклите пространства…