Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.

Отмерва всеки миг с везните на Темида.

Постъпки, мисли, жестове, слова -

незаличимо вписва в вечния регистър.

Безстрастен съдник на отминали дела.

С цветя и тръни пътя ни постила.

С приятели и врагове ни среща пак,

след като някога съдбите ни е сплела.

Така сеячът на добри и здрави семена

заслужен урожай от Благодат ще жъне,

но който на подобните си готви участ зла,

сам в ямата, която е изровил, ще потъне.

Не удар на съдбата зла, не отмъщение,

а ехото на собствения гневен глас,

изрекъл хула, клевета или проклятие,

усилено се връща неотклонно пак при нас.

И ако днес съдбата щедро те обгръща

с пари, любов, талант или късмет,

то знай, че заем с лихвите се връща

и за полученото ще дължиш отчет.

Затуй с постелка мека днес леглото,

си постели, за да не трябва утре да лежиш

на тръни и бодли върху земята гола,

дългът пред кармата докато издължиш.

Не даром всичко на земята ни се дава.

Не без отчетно пеем или пък скърбим.

Но който на земята “даром” получава,

ще трябва двойно своя дълг да заплати.

За блянове и за мечти не чакайте награда.

Делата, думите и мислите -те дават плод.

И не по жребий, а като вещо право ще се пада

сполуката, ако с любов е пълен целия живот.

Сън кратък е животът на земята

и няма спирка за човешката душа,

докато заблудена сред тълпата

живее в плен на страстите си тя.

И както Сизиф - вечно устремена

нагоре към върха със труд и пот,

тя с бремето на кармата унаследена

започва отначало всеки нов живот.

Ала от всеки сблъсък или съпротива

духът излиза все по-закален,

защото еволюцията без борба замира

и без препятствия не можем да растем.