Тъй е писано
Тъй е писано
В тъмна нощ стоеше,
тайни слова мълвеше,
думи като броеница.
Пред взора му картини
от древни светове,
a пред него – перо и книга.
Де са Бояна, Василия и Михаила?
Де са братята му по Дух и Слово?
Само това му остана - перо и книга.
Мина време, Ангелът на Смъртта пристига,
Свърши ли? – пита
Свърших. – рече магът и перото остави.
След години, момче намери прашасала книга,
незнайни символи сами говорят,
пред взора му – древните знания разкриват.
Това, което трябва да свети – ще свети!
Това, което има да стане - ще стане!
Тъй е писано!
05.12.2007, 2:15ч сутринта
Варна, България
2 Коментара
Recommended Comments