Тя неотклонен страж е на душите наши.

И като сянка вечно ни следи.

Със мрачния си облик все ни плаши.

С присъствието си наблизо ни гнети.

За вярващия е представяне пред Бога.

За атеиста-мрак и сън дълбок.

За праведните-път към райските чертози.

За грешните-възмездие и съд жесток.

В прегръдка топла тя едни приема.

А други сграбчва в ледени обятия.

За някого е като майка и любима,

но други я посрещат със проклятие.

При някой идва със усмивка мила.

За други е озъбена и страшна.

Едни погалва нежно и грижливо.

А други с костеливи пръсти хваща.

Така едни със страх, а други със надежда

посрещали са простия завършек

на земните си грижи и премеждия,

когато жизнения полет е прекършен.

Ала откакто свят светува не един адепт,

постигнал висша мъдрост и прозрение,

ни е оставил своя свят завет:

че за душата няма смърт и няма тление.

Тя съществува вечно и не подлежи

на разрушаване или пък на промяна.

И няма земна сила, дето да й навреди

с оръжие, вода, студ или пламък.

Неканената гостенка спокойно посрещнете.

Тя идва със заръка да ви отведе

в един по-светъл свят, където

духът без болести и немощ ще расте.

А като дойде времето отново на земята

ти в друго, ново тяло да се въплътиш,

то с устрема предишен на душата

във новото си битие ще се внедриш.

И ако някога си имал на света любими

или пък близки на духа ти същества,

то знай, че те отново ще са тук със тебе,

насочвани от кармата през вечността.