и много отвъд думите и телата

се разлиства роза в тишината

Слънцето пои я с нектара

на роса от цветни мисли

звездиците й пеят песни

и галактическите вихри са

сребърен вълшебен прах донесли

и много отвъд, след грохота

на гейзери в недрата

просветва аурата на Земята

и бели птици сплитат огнените

нишки с маха на крилата

устни целуват цигулки в сърчицата...