Преди няколко дена, в неделя, говорих малко с някои от хората във Варна, изучаващи и прилагащи учението на Учителя от по-отдавна. Всъщност като се замисля, когато аз съм се раждал, те са правили своите първи крачки. Интересна аналогия, но трябва да призная, че техния опит, спокойствие и познания ме респектират.

Разказаха ми например как през 1978г са видели брат Борис Николов на неговото последно качване на Рила. Тогава е било почти невъзможно да се направи лагер на Рила. Ходила са главно някои възрастни братя и сестри, а за младите е било особено опасно. Властите са дебнели.

Брат Борис е много ярка фигура в живота на Братството. И други, които са контактували с него са ми казвали, как е посрещал приятелите, които са го посещавали, с богомилксия поздрав: "Словото на Живота Опазихме!". И наистина той е един от учениците, благодарание на които, днес ние четем лекциите и беседите на Учителя.

Имало е духовни колоси сред учениците на Учителя, които с личния си живот са дали пример, как се прилага учението.

Брат Борис Николов е бил един от тях.