и тихичко
и тихичко прилюлявам къдриците
на спомена
от напева на устните ти
водена
по светло ще се съмваме
отново
целувайки кръстния ни път в дланите
светено
в синьото, смирение
да диря
с нежност и лъчи сърцето ни и утре
ще завия...
и тихичко прилюлявам къдриците
на спомена
от напева на устните ти
водена
по светло ще се съмваме
отново
целувайки кръстния ни път в дланите
светено
в синьото, смирение
да диря
с нежност и лъчи сърцето ни и утре
ще завия...
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване