Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    64
  • коментара
    28
  • прегледа
    37531

изгрев (02.12.07)


Креми (късметче)

607 прегледа

Изгрев

Все още

луната е бяла и ясна

като

половин

аспирин

в теменужната длан на небето.

И пак съм хлапето

със болното гърло,

но ето -

като ситни трошички

рояк черни птички

програкват пред белия лик

и за миг

вълшебството спира,

сълзите напират -

и зяп-

вам

да глътна горчивия хап.

o633322272070478750.jpg

2 Коментара


Recommended Comments

От написаното досега във всички блогове, твоят бял стих най-много ми харесва; думите ти създават образи, които говорят и които ме карат да усещам студа и теменужените небеса. Стилът ти е толкова изчистен, както е в японската поезия, където има обратен процес - там метафората се овеществява и където небето е небе, а горчивият хап е горчив. Също - нещо от думите ти ми напомни и за творчеството на Блез Сандрар...

Вероятно имаш и други стихотворения, публикувай ги, аз поне държа да ги прочета.

Късче и от моите зимни светове.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...