Чуваш ли как червеното на страстта клокочи

~ подводна река с дълбоки въртопи;

стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи

и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж

и Слънчевото жълто след още дъх от после,

за да се гмурне онова необятно зелено море,

където медени утрини туптят в едно сърчице...

И тъкмо там се любят земя и небе

и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх

и преминаваме през портала като всяко дете

до нежната лила на безкрая, в която светят звезди

....вълшебно е когато пеят дъги