когато тихо галя крилата на ангел,

някъде там просветва синевата

и блещукат звездички на челата

като усмивка изгряла във виолета

на храма, чийто купол е самата

Вселена ~ светлината отдала

на своите деца с туптящи сърца;

да зари добротата в този свят,

изпълнен с малиново ухание

и вишнев цвят...