Един сън
По-предната вечер сънувах интересен сън.
Тръгвам на пътуване в друг град да се срещна с важни ученици на Учителя - двама от малкото все още живи. Единият от тях беше лечителя Петър Димков, а другия Георги Куртев. Имахме само два свободни дена.
Пътувахме май цяла нощ с кола, за да стигнем. Пристигнахме, но не намерихме лечителя там, където очаквахме. Разбрахме, че се е преместил в някакъв хотел и там приемал приятели и пациенти. Пристигнах в хотела и питах на рецепцията за него. Казаха ми, че бил много зает и нямало да може да ме приеме. Обясних, че идвам от далеч и е важно да се видя с него.
Първия ден го видях за малко, а на другия ден го посетих за повече. Беше много възрастен вече. Не помня подробности, но си спомням ясно, че се ядосвах, че нямам диктофон или лист, за да си записвам. Това, което говореше беше много ценно, истинско, дълбоко и докосващо. Мислех си също, че покрай тези важни принципни неща, които ми разказва, може би няма да ни остане време да го питам за един здравословен проблем, който имам. Така и стана... Говореше бавно, спокойно и уверено. Усещах от него топлота и приятелско, даже бащинско отношение към всичко. В думите му усещах вибрациите на един ученик на Учителя. Говори ми известно време и изведнъж смени темата и започна да ми говори за сънищата и важността им. Каза ми много ценни неща. Попитах го от къде знае това. Каза ми полуусмиханто - знаеш от кой. Имаше предвид Учителя.
За жалост не помня много подробности от съня. Само това, че единия ден имаше великолепен изгрев, и че също бяхме планирали да посетим Георги Куртев, който живее в някаква вила в покрайнините.
1 Коментар
Recommended Comments