Моята луна (отговор 3)
Entry posted by Креми (късметче) ·
758 прегледа
Аз виждам Луната винаги бяла.
Винаги бяла,
меко изгряла,
сладко засмяна,
другарче добро.
Навеждам се, пиша,
и пиша, и бриша 
,
тя кротко наднича
и с пръстче докосва
мойто перо.
И сладост напира -
сияеща свила,
платинена сила,
и бързам, събирам
елея й благ.
А тя се усмихва
и мило намигва:
"И утре, и утре,
приятелю маг,
при теб ще съм пак."
Аз виждам Луната - винаги бяла. 
2 Коментара
Recommended Comments