камък връз камък не остана

пресъхнаха гераните също майчина гръд

без кърма и един само сълзеше

като окото на стареца с треперещи нозе

черни ластари плъзнаха по дворищата

суховеят гонеше псетата из пепелищата

дорде Росина девойчица не запея

и сякаш бисери й устица ронеше

та вятърът бърже дъжда гонеше

и към сухото вода носеше

изпея Росинка всички песни

ръце й литнаха в малки птички

устни й в розовото на зората

да милва с утрото избуяли росни полята