Слънцето тече по пръстите ти

милват ме с устните ти макове

пристъпя ли в градината с вълшебствата

просветват свръх-новите в чанове

с пулса си бродираме цветя

в звездните полета на Вселената

всяко цвете е молитва с изгрева

и бяла птица от ръцете ни литнала

по спиралите пътуваме на Времето

роним се в златното на цветето

с аромата му изтляваме

и в тишина безплътно зазоряваме...