Сребра, ле малка мома

тежък кафтан носила

слънце да не гори бяло

й лице, кърпа пребрадила

Сребре, ле малкай моме

нозе кошутени изула

кафтан на тревица хвърлила

нагазила в бистра водица

лилии й плитки красиха

славеи с птичите песни

гизда премяна ушиха

росата~елмази за ръцете нейни

Сребра, ле кога пристъпяше

цвеке разцъфтяваше

клонки й милваха снагата

и птици си виеха нови гнездата...