"Отколе нощем бродят

самодиви... бели и красиви"

mariniki

в ирисите на нощта

отбират лъчистото на минзухара

със звъна на росата

гердани нижат

в доби потайни с лунната

лодчица идват

който биле омайно

от устните на самодива отпие

и от копнежа й бяла риза ушие

босоногата забравя дъгите~пътеки

негова да бъде ...навеки