Години... Години... Години...!

на смях , игри и детски глъч,

преминали през ясли и градини

дошли... и отлетели като л ъ ч !

Едно гнездо , градено с Любов

с много ласки и надежди мили

където Ти даряваш с Ж и в о т

невинни същества, там себе си открили !

Укрепнали ,размахват те криле ,

в топлото гнездо ,под майчина закрила

над тях сияе синьото небе

дарило ги с Вяра и с много сила.

Какво направи ги тъй смели изведнъж?

да полетят нагоре в простора

да го обходят Те, на шир и длъж

без да чувстват в себе си умора !

Гнездото топло охладнява в е ч е...

пораснали са рожбиците малки

кръжайки тихо отдалече.......

с мъка свеждат, погледите жалки !

Летете волно , малки птички!!!

калявайте се в синьото небе

много скоро Вие всички ,

ще литнете над бурното море.

Остана празна стряхата , без птички....

без глъч..., игри..., и веселби.....,

останахме с гнездото, Ний самички,

в глъдката Ни почна да г о р ч и...!

Ще я преглъщаме с утеха и надежда,

че ПРОЛЕТТА ще дойде като с ъ н ,

в очите ни под смръщените вежди

една сълза , ще се търкулне вън.......

Ще се търкулне чиста като бисер ,

да стопли празното гнездо ,

където с надежда слисани ,

ще чакаме под Нашето гнездо.....!!!