Ти пак си плакала в чаршафите.

От уморени мигли грим размазан

е нарисувал две крила на птица,

безмилостно пресована в асфалта

от грайфери на дни безоки.

Загубили и смисъл, и посока,

и твоите мечти унищожени

попили са в чаршафа -

невидими кристали сол

-Сол на Живота-

те са там,

в нелепо пъстрия уют

на мекия памук.

Напук

на всичката материя,

напук на алчност и мизерия,

аз искам да се върна

в онзи миг, когато

сълзите по страните ти изтичаха

като кръвта на повалена птица,

и да те прегърна.