Сама
И пак сама със Интернет и времето,
отмервано на капчици мълчание,
с небето нощно начумерено,
сама със крехкото си земно знание.
Защо съм все във изпитание,
как да ме води Любовта в тъмата?
Опитвам неумело да обичам себе си,
на дело - да обичам и Земята.
Земята ври, кипи и всеки иска.
А аз не съм безкраен източник.
Забравила отдавна риска,
усещам как кръвта изтича.
Котакът черен свит във мене дреме,
отнема скърби и въпроси.
Не съм сама - със него, с нета, с времето,
и с бремето, което неумело нося.
3 Коментара
Recommended Comments