Сто-лица в есента се размиват,

като тях аз не искам да бъда.

И все пак есента ти отива,

столице тъжно красива.

Бях дете

и не мислех, когато

във душата ми светла

бе лято.

Как дойдох в този град, обкръжен

от войници - планински масиви.

Тук човечните смятат за диви,

а диваци размахват ръжени.

Ей така - не помислих, когато

размених свойто лято

за листата

от преходно злато.

И потънах в мъглата,

в тълпата,

в тъгата

...