Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 2424 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 2606 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2012 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 2974 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3006 прегледа

сетивно за октомври

Изтича времето на тези дни… Зад покривите, приютили късче лято. От къщите потегля. С топъл дим. В посоките на самотата ми… Изтича… С мъртвата вода. Камбаните отсреща удря. Измазан в жълто е денят. И съхне в своето си утре. Сънуват думите лица. И в нощната ми памет бягат. Под мостовете на деня (останала за вечер само) придърпва сивата луна изтеклите пространства…
парнар

парнар

0

Да изучиш Пътя

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)
Иво

Иво

0

календар

Повтарят се неделите…повтарят се… В следутрини и дни , попили нежност. Повтарят се в прозорците, в цветята. В отеклото небе, дошло отвчера… Повтарят се…внезапните жени, заключили от нощната наслада в телата си…И в онзи вечен вик, останал като камък. В паметта ми. Отвън и вътре…есени – повтарят се. Отминалото време в мене плискат. И старото корито на душата по съмнало потъва. Във мечтите… Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал… След реката. В сън п
парнар

парнар

0

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас. Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще потъне.
avuso

avuso

0

Земен път

Дошли сме на земята да творим да пропъдим всичко старо......... без годините си да броим......... Ний трябва да изтлеем, без да изгорим! Това , което Бог в нас запази и даде ни го като дар , То трябва през живота да ни пази, да преминат дните без кошмар. Да можем да пропъдим всички страсти, хаосът от нашите Души..................... да променим живота си отчасти , злото в нас да задушим!!! Житейски стъпала към светлина къ
Росица П

Росица П

0

усещане за зима

по Надежда Радулова Открехна бялото си рамо зимата. И скри прозорците, прихлупени в душата ми. Посипа в сняг, мъгли и вятър синьото. Заспаха в бяло всички рани… Доведените дни затъваха. В пъртината. И някак си…не стигаха до прага.Окачени на клоните замръзваха лицата им. С въздишки по отишлото си лято… Открехна бялото си рамо зимата. На утрото избра зелената ми улица. С останалите цветове от името. И отънелите тела. На звуците… Аз там
парнар

парнар

0

дневник

Любовта си тръгна. Като просяк. В снимка от средата на октомври. Тръгна боса…не задаваше въпроси. Сънена. Без грим. И с друг. Във погледа… В мен захвърли чашата си болка. И опръска виното нощта ми. Всички дни заключи. Във посоки. После свирна…без да се обърне. Късна птица… не летяла. Сън. И праг от тишината. Зъзне в мен. С очи за тебе. Стрък от циганското лято…
парнар

парнар

0

епикриза

Потъвам в този хубав ден, където бавно душата ти изпълва побелелите пространства. Дъгата в мен покорно се прегъва. Небето е олекнало. И странно… Потъвам в този ничий ден, зазидал стъпките на толкоз вечери. В които съм изпращал сън. По теб. И тиха есен . В пътищата време… Отдавна не поглеждам настрани. В забравен извор. И затрупан… Душата си оставих. В други дни. Тя скитница е в делника на други… От тъжният му ромон съм смутен… Потънали, петачетата свет
парнар

парнар

0

представление

Като сянка е тази завеса. След прожектора капе. В метафори. В прах от сцената. В прах от лицата. В кръгли мисли, поети без нафора. На последния ред са актьорите. (Ние - стари и смешни столове.) В прах от сцената лепне умора. Или в сън – до неделната гроздова… 2 Нейде с тихото лягат лозниците. И светлеят в окото на дрозда. Между зъбите скърцат личности. Скрили в пазва ланшните гвоздеи. Прах ти казвам…Попива ракията. И гласа и з
парнар

парнар

0

пантомима

Някой сънува лицето ти снощи. В края на лятото, в стъпките…в пясъка. Просто въздишка е зимата още. Или пък…с тъмното птица очаква. Някой до късно към пътя поглежда. Всички следи заличил…всички прагове. Пресен е вятъра…още нагарча. В сламена прежда търкаля лятото. Като въздишка. Или докосване В белите думи, зад мрака останали… някой те чака. В сърцето износил Всички раздели. И разстояния. Някой те чака…счупил стъклото с дъх за студена и дълга
парнар

парнар

0

акростих - пречистване

плахо струи разбиране радост шепти за откриване езоб пише словата чувства прозират съдбата ирационалност помита суетата но тайните стават явни власти губят сакрала атомът свети в небето и човекът апострофира битието
Виктор

Виктор

2

акростих - никтемерон

нож в сърцето е заровен изворът гностичен е отворен кодекс скиния раздира три-пъти хермес е свободен епитафия от пътят седморен подсказват майстори на камъка дванайсеторен есеи нишка визуализират в ротонда тайно я закодират очи невиждащи сълзят наченки за познания мълвят
Виктор

Виктор

0

акростих - паница

платон порта в замък рисува аполониус формула в никтемерон илюстрира цербер творецът в аза корелира
Виктор

Виктор

2

акростих - чашите

чистите, обречени в граала завинаги амброзия пили от него шестата сфера преминали инициация без форма приели тетраграм завет оставили в ендура спасение намерили
Виктор

Виктор

0

акростих - извикай ме

изида рожба на тринайстата звезда верую на пилигримите в беда икона с кадуцей в ръка аранжираща пътят с йерофантите отвъд ноща молитви стенат в казуалността езичници умират от света
Виктор

Виктор

0

акростих - невиждащи

напоителен поток в еклезията се влива виталното изкуство отвъд желанията расте дуалността пред антигона пада щадяща тишина от извора се лей
Виктор

Виктор

0

акростих - поклон

пентаграм символ окичен в незримост казус към лоното древно орфей пее за него неписана остава вратата
Виктор

Виктор

0

още е лято...

Още е лято. Нищо че няма топло докосване вятъра. Като въздишка потича в лицето ти. И отминава. Нататък… Идат безсъници(още е лято…) С кръгла луна над върбата. Ти си измислена…просто докосване. В равния гланц на листата. Вечер. Поредната…Дъх от зефира в нежното тяло на мрака. Още е лято…Пее в щуреца синьото мое очакване… Още е лято. Още сме двамата. Пясъчно топли. В дъгата. Нищо, че нямам твоето докосване. Нищо, че няма го вятъра…
парнар

парнар

0

моето упражнение от Учителя

Упражнение от Учителя : "...Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десния крак напред бавно, добре изпънат. съсредоточено спускане /коленичене/ на лявото коляно и после бавно издигане /изправяне на тялото/. След това лявата ръка на дясното рамо, левия крак напред, коленичене на дясното коляно и изправяне. Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неражположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движ
Креми (късметче)

Креми (късметче)

1

Преход

Любов , Мъдрост , Свобода ! царуват в пълна светлина, в свойта същност носят красота жадувана от нашата Душа. ЛЮБОВ - едно човешко благо пулсиращо във вените - сплотява, сърцето проявило смелост , Божественното в нас да проявява ! МЪДРОСТТА - съзрява тихо........, подарява своя житен клас , Душите ни да бъдат сити , да чуем Божественния глас ! СВОБОДА - живота без прегради в нас остава само същността, да го изживеем в наслади за да
Росица П

Росица П

0

импресия с дъжд

Този дъжд…Този есенен дъжд в пожълтелите вени на мрака. Капе в сънен и тъжен рефрен. Пълни стрехите в мене. С очакване. Сякаш в минута животът е спрял. Бъбрят тихо, опяват водата капчуците. А в дантели от пяна и сухи листа Оживелите сенки прескачат. Нататък… Този дъжд…Този есенен дъжд над града ожаднелите улици знаят. Тича водният дух. В чужди стъпки . И кал. И премята на топка листата. Само ти не дойде. И не свърши нощта. А дъждът побеля. В
парнар

парнар

1

Смъртта

Тя неотклонен страж е на душите наши. И като сянка вечно ни следи. Със мрачния си облик все ни плаши. С присъствието си наблизо ни гнети. За вярващия е представяне пред Бога. За атеиста-мрак и сън дълбок. За праведните-път към райските чертози. За грешните-възмездие и съд жесток. В прегръдка топла тя едни приема. А други сграбчва в ледени обятия. За някого е като майка и любима, но други я посрещат със проклятие. При някой идва със усмивка мила. З
avuso

avuso

0

В очакване на Учителя

Не всеки би понесъл бремето да е Учител. Не всеки може да заслужи да е ученик. Ала докато има на света Учители и ученици, в застой духът човешки няма да заспи. Дори и да не е те обучавал Йог-ананда и да не си живял години във ашрам, бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе, щом духом винаги и ти си с него сам. Невидим, той те наблюдава без да знаеш и чака оня миг, когато ти ще си готов пред блясъка на Истината да застанеш, почувствал ясно дълго чакания Зов.
avuso

avuso

0
×
×
  • Добави...