Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2004 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 2601 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 2416 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 2967 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 2998 прегледа

знахар

Пропяха и в мене чужди петли. А сърцето ти тука остана. Старо, глупаво…нежно. Още боли. Още с раните в утрото ставам. Още билката сутрин по навик варя. И (по навик) превързвам си дните. Само в стъпки прохожда у мене сънят. А пък пътя му води заникъде… Тази сенчеста болка отляво вали (като стара езическа песен). В самотата на всички отминали дни. Или в прашните улични кестени. Ослепял съм…не помня. Не познах онзи ден песента на щуреца у мен
парнар

парнар

1

Прометеево

"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня." Теяр дьо Шарден
Milena

Milena

2

акварели

Гласовете си бавно събирахме. В листопада сребрист на ноември. Тишината внезапно свършваше. С бреговете на твоята усмивка. И събудени, тука изстиваха всички спомени от мастилото. Или късните думи в шепа зад завоя, останал след зимата… 2 Самотата си тръгваше. С лятото. Зад смокините. Кея. И залеза. Гласовете ни бавно се спускаха с мокри стъпки. В студения пясък. А косите ти спряха в картината цветовете на всички посоки.
парнар

парнар

0

Блян

Тишина...съзерцание...утро... невидимият танц на феите, благоухание на чистота..., Божественната музика на сферите ! Хармония , Любов и красота наситили са нашата Душа , окъпани с лъчи от светлина в сърцата ни се влива топлина ! Благодарим за утрото небесно, благодарим за поздрава свещен, благодарим за госта посветен благодарим за днескашният ден !!!
Росица П

Росица П

0

Агарта

"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата. - Какво е значението на тези свещенни центрове? - Те работят за Новата Култура. Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях. Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите
Слънчева

Слънчева

2

Обновяване

Не пускай в душата си тъга, да се разсее гъстата мъгла с воал покрила нашите сърца, разума пленила в сивота. ДО ЩЕ ДЕН ! О Б Н О В Е Н ! сияен , пълен с чистота........ огрял Душата и Духа .......... проявила святостта ! Рано сутрин призори сърцето си разтвори към Бога поглед отправи тайна молитва направи ! Мили думи изпрати........ чисти мисли приеми..... в кришна стая съхрани това , що Бог ти повери ! Сърцето ни ще заб
Росица П

Росица П

2

следобедна гара

Дъвчат следобеда старци в бастунчета. Гълъби пърхат – в трохи. И по клончета. Голи красавици светят в цигарите. Влажни от погледи. Токчета. Токчета… Гарата дреме в сън по момичета. Или във къс от следобед. Слънце и смях от перона надничат. Като от детско фото. Цигани с кестени топлят в небето си ято оклюмали врани. Влакът пониква сънливо от изток. С погледи влакът се храни. Като присъда е точен часовникът. Кръгъл от ра
парнар

парнар

1

с върховна отдаденост

ВИДЖЯНА БХАЙРАВА ТАНТРA ОШО Почитателите на Ошо вече са зарадвани от издателство "Одисей" (София 1202, ул. "Кирил и Методий" 124 Б, тел. 31 55 92): излезе от печат т. I на "Книга на тайните" (Беседи върху Виджяна Бхайрава Тантра). В нея ще намерите пълните пояснения на Ошо върху шиваистките медитативни техники. ОСМА ШИВАИСТКА ТЕХНИКА ЗА МЕДИТАЦИЯ: С ВЪРХОВНА ОТДАДЕНОСТ, СЪСРЕДОТОЧИ СЕ ВЪРХУ ДВЕ
Креми (късметче)

Креми (късметче)

2

...отпила вечността

Самодива по лунните нощи тихо вълшебства твори, всяко цвете с устни целува и по босите й стъпки росата вали та кога зората засвети и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети люляково да танцуват камбани в езерата и очите й - самодиви ириси сини... В мистичен звън на рубинено сърце пулсира огненият химн на небесата; сред медена градина на влюбени орхидеи самодивата остави свои сребърни крилата с тетива на лавандулово дихание девата прости се с кентаврите размятали гриви, рисуващ
Milena

Milena

0

алхимия

Побеляват лунните гнезда. И тихо изгрява над птиците. С разкованата в мен самота търсят нова пътека зениците. А пътеката бяга от мен в стъпки , в полет на влюбени думи. Знам, ще съмне и този ми ден - стара болка гори помежду ни… От оттеклите в зима стъкла ще се стича на звуци дъгата. Слънчев лъч ще остави следа. После…после ще свърне. По вятъра. Само ти в този никакъв ден ще ме чакаш. Накрая на пътя. В този праг от преминали дни колко още неде
парнар

парнар

2

...

покрай гроба си минах - видях го да зее... тленното стихнах и взор към Слънцето обърнах, дето грее... чудна светлина танцува на Земята, дъх след дъх се рони в небесата; елей се стича по облаците ветроносни житно зърно да зрее в полята ниви с избуяли слънчогледи и всеки е мъничка врата към тайното място в тази, тъй цветна и бяла душа....
Milena

Milena

0

Новото начало

Земята е преситена от хора едни добри , други много зли едните търсят в себе си опора, другите са силни кат орли! Навред кипи живот в изпревара, кой на другия да навреди......... да спрат да се обичат , да се карат без да разбират , че един от тях греши! Премъдри Боже , изпрати им вяра да се събудят грешните души да се огледат и да видят звяра, чиято сила спъва и руши . Идва веч денят на Божията правда в който на свет
Росица П

Росица П

0

Вечност

Небе , земя , звезди поля, реки , гори , обгръща ни безкрая по този п ъ т до края, дошли сме на земята , по Божията воля !!! В нас е вложен ключът на Душата когато идваме тук на земята , да сеем , жънем и берем нивята плода си да дариме на съдбата ! Трябва житото да е отсято , да може да покълне чисто , свято, да се радваме ний на плода, когато го събираме през есента ! Това е рож
Росица П

Росица П

0

метафорично за Икар

Наесен дните ми потичат бавно. И косо някак преминават… С оранжеви, протрити дрехи. Надничат в старомодните пространства очите им. С далечни пътища… С лица от клони, мъх. И минало. В ресниците на слънчогледа наесен дните са роднини. Пред прага вечер ме очакват. И палят нощната камина телата им, попили вятър… Тогава някъде…у мене един щурец такъв, окъсан… събира недопети песни. И с тях камината покръства. Щурец, от лятото дотичал, размеква восъ
парнар

парнар

0

сън по лятото

…И когато поспре тишината в моята празна неделна къща. Сред стените с отминало време. А денят с рязко щракване свърши. И заключи остатъка думи. В непотребния слънчев пясък от брега запустял на чувствата… И когато засипе вятърът изтънелите диги на залеза. С нощен мрак…отлежал. И безпаметен. И когато преде в самотата своята зимна студена риза… Аз за теб ще измоля от лятото късче синьо, дъга…сянка близка. …Този миг, в който крие сърцето ми самота
парнар

парнар

0

риба

Изхвърлена на пясъка, изгубва блясъка си твойта мокра красота. Викът на болка - неразбран и ням в раззината уста. Ще вдишаш ли оранжевото слънце? Хрилете ти ще станат ли Криле? ... Оттатък огледалото на вечната вода да бъдеш птица пожела, а то е същото - сега разбра.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Есенна столица

Сто-лица в есента се размиват, като тях аз не искам да бъда. И все пак есента ти отива, столице тъжно красива. Бях дете и не мислех, когато във душата ми светла бе лято. Как дойдох в този град, обкръжен от войници - планински масиви. Тук човечните смятат за диви, а диваци размахват ръжени. Ей така - не помислих, когато размених свойто лято за листата от преходно злато. И потънах в мъглата, в тълпата, в тъгата ...
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

репортаж

…Още пият виното. Със поглед. И трепери браздата в очите им. Вечер бога във себе си молят – да нощува при тяхното име… Вместо поздрав те мерят със дума – колко струваш…И колко изтекла е през душата ти раната Време. И дали ще им станеш побратим. (Или само за сянка те вземат…) А нататък… отдавна е минало. В ситни възли сега са ръцете. И треперят по чашата вино. Като лист на ранено цвете… Още пият…Аз там ги оставих – посред нощното вино. И м
парнар

парнар

1

навярно...

“За любовта отсъствието и смъртта не са едно и също нещо.” Мишел Деги Навярно в някой ден ще се събудиш. С олекнало сърце. Без път и гърбица. И ще повярваш в немислимото. До вечерната ти врата пристъпило. Ще хвърлиш в него своята тъга. В задрямалата сянка на листата ще бъде близо лятната луна. Лицето и в очите ти ще капе… По камъчето в твоето сърце една зелена вечер ще се спусне. Наметката
парнар

парнар

2

трактат

Сред бялата постеля на мъглата Дървото е настръхнало, безмълвно. С една корона. И гнезда от вярност. Или от някога звъняла пролет… Осъдено дърво. С един щурец, събрал във него летните си песни. Дърварите замахват…И навред потъва в тишина самата есен… Дъждът връхлита бялата мъгла. Накацалите птици разпилява. Високо, нейде над света, осъмва в себе си мълвата… Дърварите замахват…И една Пътека с тях поема. За нататък… Дървото –днес изсъхнала
парнар

парнар

0

сякаш...

Сякаш зад плета на страховете, в пясъчна пътека се превърна вятърът, преминал през лицето ми. И надолу сви – към слънчогледите, есента от жълтата му дреха. ...Къщата понякога е ничия. С камъче,в което се препъват стъпки, в тъмното изтичали. По един отминал спомен. В този сън останали. Помежду ни. В лъсналите шипове на болката. Думите ми ще подреждат нежно твоите въпроси. В хроника… Скрита зад плета на страховете, къщата понякога е име.
парнар

парнар

0
×
×
  • Добави...