Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 2998 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2004 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 2601 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 2416 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 2967 прегледа

Възхвала на Йерархията

Народните предания от векове разказват за ангели-хранители, за пратеници божии, които в дни на изпитания пред нас показват пътеката, която ако следваме, ще се избавим. Но тези покровители не са самата свята Мощ. Над тях стои и движи всичко сила по-могъща, която пръска Светлина в космическата нощ и заблудените души към бащиния дом завръща. Тя бди и направлява хората по праведния път. На унижените и оскърбените утеха дава. На тънещите в мрак изпраща Светлина.
avuso

avuso

1

лист

Нощта е скъсан лист. Със бялото. И падналите букви от минутите. Зад топлината и – сънят разражда късата река. На утрин. Нощта е скъсаният лист. От моето лице във тебе. Очакване – да завали. И този дъжд да е последен… Да завали…да бъде нощ… И всичко мое в теб да скрие. (Едничка моята душа не те погледна днес накриво). Каква баналност…Заваля… Пътеките избягаха. В две преки. В чадърите. И в тази самота набързо есента облече сенките…
парнар

парнар

0

провинциален театър

Беше тъжна и скучна игра. Като в стара пиеса. С изтънелия глас на суфльора отпред. Със познатата празнично – жълта завеса, скрила в мене последния ред…. Мизансцен бе денят. Полусляп. С бутафорни криле. Или кръг от оловни минути. Прикован. Като целия есенен свят. Скъсал тънката връв на своето безумие. Някак в мен оцеля тази нежност. На кратките думи. Без подсказване зад парадния вход на деня. От цвета на завесата в нас. До заблудата лятна, че живо
парнар

парнар

0

Светулки

Небесен свод , звездно огледало горящи пламъчета в ноща........ очи звездици , нежно наметало, безброй светулки с фенер в ръка. Ела сега , когато птичките заспиват, след дълъг полет в синьото небе , в гнездата тихичко почиват............, очакват утрото , което ги зове ! Душата тихичко бленува................, скъп сромен от ноща .................... на утрото , в лъчите ще изплува нежността , докосвайки деня !!!
Росица П

Росица П

0

Вера или (Добро утро, днес направихте квантов скок в мисълта си)*

Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи. Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет. Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, насла
Milena

Milena

0

да събудиш песента в теб

и да пее Душата звънчета в Небето разлюляла тъй както чучулига е напролет запяла арфа със струни от свила време от ново разлива и четирилистна детелина след стъпките ми боси пониква
Milena

Milena

4

неделните тела на думите-3

Кръг Така ги бях оставил – точно там…в чертата между времето. И пътя. Студено е. Ръми мъгла. И в този свят, и в онзи се разсъмва… Безкраят е пшеничено зърно. На любовта ти храни двете преки. И няма мост между добро. И зло. А само дни, отминали в пътека. Така ги бях оставил –две лица. На дявола и бога, там…открая. Очите ти в студената мъгла да търсят брод. А пътя да не знаят… Вървя. Ако е рекъл бог, удавените мостове
парнар

парнар

0

неделните тела на думите -2

накрая… на Георги Накрая на света, където свършват мъките. И всички правила. И всички празници… И само леденият вятър препуска сит в дъжда, чадърите… По пяната. Оставам част от теб, приятелю. Накрая на брега, където отвчера вече те изпраща неделната милувка на морето. (А лятото отплува тихо, тихо във всичките сезони от лицето ти…) Там нощната мъгла потегли. На юг. С останалите живи звуци. Но в някой сън( или във ден отминал) живо
парнар

парнар

0

и много отвъд

и много отвъд думите и телата се разлиства роза в тишината Слънцето пои я с нектара на роса от цветни мисли звездиците й пеят песни и галактическите вихри са сребърен вълшебен прах донесли и много отвъд, след грохота на гейзери в недрата просветва аурата на Земята и бели птици сплитат огнените нишки с маха на крилата устни целуват цигулки в сърчицата...
Milena

Milena

0

неделните тела на думите-1

Старица Там, от края на пътя. И лятото. Тя сънува под слънцето камъка, хлътнал в трюма и пълен със храсти. (Сякаш легнала котва на дъното.) В слепотата си някак пораснала. ( Там … на пътя. От края на лятото.) Стара къща. Без покрив и ясла. Своето тяло сънува. По памет… Аз оставам до нея. И с поглед я прегръщам … старицата моя. Ветрове в мен. И зими изпращала. А сега – без очи. В щир и лобода. Като майка е в мене. И зная – всички
парнар

парнар

1

късни брегове

сравнение Като белег в душата е болката. С дъх на билка от нощната чаша. Пада тихо. В снега. И в прозореца оцелелите думи изпраща. После – вкус на горчиво от камъка, дето прагът във теб е затиснал. Капе шумата – жива. И огнена. Моята дневна и нощна орисница. Само свещи надничат из двора – пожълтелите зъби на мрака. Лудият в мен се е ококорил. С трескав поглед навярно те чака… А пък ти си измисли неделя. Без леда. Сивотата. И шумата.
парнар

парнар

1

следобедно море

status quo Привечер, от неговото някъде когато напусне дневното си тяло мракът. И стане тяло на вълната. А само жълтото око от фара се скита в мен. Като пътека, разделяща небето от земята… Там – привечер, където бдят открити сигналните огньове на душите. И никой никъде от мен не си отива… Ограждам в себе си кръга – от Път, Вода. И Светлина. И в тебе тихо се повтарям. Привечер…там, където мракът от неговото някъде е паднал…
парнар

парнар

1

акростих - есен пристига

еклектика родена в субективни форми топи се в езерото на пимандър риба в зодиак новородена истината сочи неопорочена триъгълник в огъня обвит е икар с радост там топи се групите от ефес оживяват абраксас вестоносецът за тях е
Виктор

Виктор

0

акростих - пясъчна

печален е носителя на образа ясно вкаменен в обятията на семето присвит в ъгъла на времето чертозите на мелхиседек затворени нозете му очукани в бродене по азимутите на човекоподобните
Виктор

Виктор

0

акростих - зазоряване

звездите - идейни сенки на абстрактните творци зорко пазени от ефирните очи на старецът ринпоче явни пътища чертаят в земните покрайнини аспект незрим на съдницата немезида епигенезисът неръкотворен разкриват
Виктор

Виктор

0

~ педя над земята

по слънчевите стъпки в тишината на утрото идва босонога Земята розово ухание й носят децата; синьото й е милувка, озарила лицата и Те търся във всяко дихание на пеперудената нежност, в благослова и опалово познание...
Milena

Milena

0

Светъл ден

Вяра ,Надежда, Любов бликът от твойта Душа , сила , добро , светлина обгръщат цялата земя ! С Вяра болестта се разтопява, Надеждата крепи Духа ! с Любовта Душата преминава по светли пътища в света ! Разкъсай земните окови , Духът свободно да лети в Душата вграждай сили нови, светът край тебе да блести ! Раздай на хората от Любовта, която Бог ни праща днес , защото Тя крепи Духа , за да живееме без стрес. Живей с Вярата сег
Росица П

Росица П

0

...

прозирни бели перли кротко се леят в устни коралови нежни майчина песен запели благост тихо капе в ефира прошумоляват крилата на ангел в зефира мисъл от слънчеви лъчи и моите крила заприда след последния дванадесети ирис ...с тях да си отида...
Milena

Milena

0

Не ме болят

Не ме болят одраскванията от черния котак. И кратерите малки от зъбите му остри. Аз знам - така обича този мой юнак. Безгрижно белези от любовта му нося. И аз не го обичам адекватно. Да се боричкаш и търкаляш е така приятно! С усмивка слушам хорско "ах" и "ой". Довечера ще дойде грозен черньо мой, ще мърка меко и от грижите ще изпреде покой.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Очи

Не виждам грозота в живота. Калта - храна и сила за бъдещи цветя и плодове. Мазутът - паметта на древните хилядолетия. Как приказен е прахолякът - съкровищница от мини-вселени под моя микроскоп. Завистта - стремеж на слабия към красота. Злобата - зов за вниманието на по-силните. Алчността - премълчана покана за любов. Болестта - времето за почивка, което не сме си разрешили сами. Грозота - нашата умора да търсим красивото. Очите ти са прелестни. Отвори ги и се усмихни!
Креми (късметче)

Креми (късметче)

1

Промисъл

"Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход." Из "Божественият промисъл" ( http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...5-05-24--1.html ) Не го очаквам, той е тук. Плувец без въздух, и трева без слънце бих бил без неговия огън. Неспирно влива погледът му тих огромна м
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Празник

Очакван с трепет в тишина и блян настъпи празникът от Бог избран , в този ден царува Любовта , за всички будни хора по света ! Какво ги сбра и ги поведе с лекота, по пътя към Духовната врата........... да слеят Вяра , Мисъл и слова......... бодри да достигнат до върха ! Настъпва ново време , нов живот, чрез който ще се промени светът стари , млади , целият народ да бъдат силни да приемат БОГ ! Тъй както слънцето успява д
Росица П

Росица П

0

акростих - царицата

цветя покълнали в храма на аврора тайно пеят ритусите на шамбала изворът потаен с ромон ги цитира асамблея от чудаци талисманите гравират и алхимията разбират
Виктор

Виктор

0
×
×
  • Добави...