Животът има една реална страна, която трябва да се постави за основа. Вечните желания имат отношение към реалния живот, а временните – към нереалния. Например, едно от временните, преходните желания на човека е да стане цар, да заповядва на някого. Това е желание не само на хората, но и на животните. Тази е причината, че и животните се подчиняват на най-силното животно между тях, като на цар. Най-силният слон е цар на слоновете; най-силният лъв – цар на лъвовете, най-силният орел – цар на орлите
Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен откло
Сегашните хора се оплакват от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията? Ще кажете, че някои от противоречията са кармически. – Какво разбирате под думата „карма“? – Кармата е закон на причини и последствия. – Какво разбирате под понятията „добро“ и „зло“? Според някои доброто и злото са сили, които работят в света. Едни хора вярват в доброто, а други – в злото. Като вярват в доброто и в злото, хората все трябва да придобият нещо. Който вярва в доброто, рано или късно ще придоб
Любовта е смисълът на живота. Животът без любов няма смисъл. Когато животът изгуби своя смисъл, то е безлюбие. Когато безлюбието изчезне, тогава животът добива смисъл.
~
Сега любовта не е нещо статистическо в света. Тя е като въздуха, като светлината, тя не се дели. Казвате: Моята любов. – Любовта не може да бъде твоя. Казва: Женска любов. – Любовта нито женска, нито мъжка, нито детинска може да бъде. Любовта е само любов. Една е реалността на живота. Всичките противоречия произтичат в света
Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на възлизането, минава през седем фази.
Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава ч
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес.
За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод.
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен пр
○ ♥ ○
Когато тихият копнеж
сърцето ти обхване
и меката вълн`а приспи очите...
Когато в тялото
нега се плъзне
и волята остане нежно свита...
Когато повеят коси разроши
и слънцето залезе
с ухание на дните...
Когато тишината
глъбта
за пристан си намери...
...Тогава вечността отваря
нетленните си двери.
○ ♥ ○
Разказвам приказки!
Думите се изливат,
прескачат, надбягват, пилеят
и дърпат след себе си още и още...
Думи за хиляди приказки има напред.
Сплитат, преплитат, нови завойчета раждат.
После нагоре се стрелват, политат надолу незнайни...
Думи, думи, думи раздавам. За приказки...
Приказвам си тъй...
Думите си раздавам...
Моята дума си чакам...
С другите думи уча се да я чакам...
Разказвам си приказки.
В тишината. Там думите ваят...
От светлината...
○ ♦ ○
В ръба ще преоткриеш...
Седял ли си ти там -
напред е неизбежност, зад тебе - смърт...
В ръба - седял ли си...
Зак`опчените ти ръце се врастват
и ужасът на ветровете
ги вкоренява
из пукнатините.
Зак`опчен, враснат във ръба...
Седял ли си безсмислен, нечуващ
и невиждащ,
уморен...
С едно сърце в небитието...
Седял ли си в ръба...
При първият ти вдъх,
дихание от бездна,
крилете се отварят - неизбежно!
○ ♣ ○
Утихнала, приела сивотата,
на ъгълчето на деня,
се срещнах със смъртта.
Погледна ме грижовно,
надникна в дън-душата
и ме отмина - непозната.
След нея - сивото изчезна.
Дъгата в цветовете заискри.
Сърцето ми съблече куп лъжи.
Сега съм ведра и спокойна.
Приемам изгреви и дни -
лъчисти, нежни, по-добри.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия.
Що е човекът? Същество, коет
...при оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот, или за благото на нашата душа. Благото на човешката душа се определя от неговия вътрешен живот. Вътрешният живот пък се характеризира с вътрешно единство. Единство на нещата съществува само там, където се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата.
Нещастието на съвременния човек се заключава в това, че той е лишен от вътрешно единство в себе си. Той търси щасти
Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. От вас се иска да осветявате името Божие. Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие. Ако обичаш Бога, ти ще пазиш името Му свещено, а същевременно ще почиташ и хората. Казват, че някога съм постъпвал по човешки. Щом е така, всякога ще постъпвам по Божествено.
Както и да постъпвам с хората, те всяк
Ще прочета само един стих от 1-ва глава от Евангелието на Иоана:
„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога“.
Разумното в света, това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите.
~
Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира ч
Ще прочета част от първата глава от Евангелието на Иоана.
Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези,
~***~
Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство.
~
В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се
Три неща са потребни на ученика: Разумност, Сила, Доброта.
Разумността има предвид правия път на Живота;
Силата има пред вид Свободата – Истината на Живота;
Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява!
Силата носи това, що побеждава, то не отслабва;
Добротата носи това, що постига;
Разумността води, направлява;
Силата пази;
Добротата въздига.
Разумността носи всичките възможности на Божествения свят.
Силата нос
*~***~*
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. К
Често се говори за единство в природата. Какво се разбира от тия думи? Засега по този въпрос има две разбирания, които вървят паралелно в човешкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа. То се спира върху положителната страна на природните явления. Това схващане се нарича материалистическо или материализъм. Това схващане изхожда от проявите на обективния ум у човека. Второто разбиране на природата е наречено субективно, вътрешно, или пасивно. Обаче и обективно
Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите. Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си.
Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи липсва ти нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно, и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и ка
"Когато кажете, че една работа е лесна, какво подразбирате? Когато се качвате на една планина нагоре, вие се наклонявате към планината. Когато слизате от планината, вие се изпъчвате. Когато се качвате, вие се приближавате към планината, наклонявате се напред, когато слизате, се изпъчвате напред. Защо така правите? Когато казвате, че някой човек се наклонява, какво показва? Че нагоре се качва. Когато се изпъчва? – Слиза надолу.
Фиг. 1 Тогава изваждам правилото: Смирението е, когато пъплите наг
17. После, всички ви предупреждавам в едно: в похвалите и в укоренията всякога има известен примес, който не е добър. Дойде някой да те хвали. Защо? Или някой ме укорява. И единият, и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля. Не че това не е добро, но похвалата трябва да съответства на онази реалност. Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга, благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам – да чете. Т
Често се говори за човешкия ум и за човешкото сърце. Умът трябва да има две качества, свързани в едно: благост и истинолюбие. Ако умът не съдържа истината и благостта, не може да бъде продуктивен. Когато се казва, че чрез ума се постига всичко, разбираме оня ум, в който се крие истината и благостта. Тия качества представят същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив, но ако не се домогне до същината на Бога, т. е. до истината и благостта, нищо не може да постигне.
~
Какво се иска от ч
„Истината ще ви направи свободни“. Йоан 8:32
Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свобо
17. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18. Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19. и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, как
