От детски години ни внушават, че щастието на семейството зависи от това дали членовете му си изпълняват задълженията и дали правят компромиси...Може би затова постепенно самото понятие семейство се свързва в съзнанието ни само със задължения, собственост, хомот, цели, резултати, желания.
Дали някаква част от нашето съзнание не започва да приема всичко това като необходимото зло в името на необходимото добро?
Дали свободата и любовта изключват семейството по принцип?
Защо изобщо създаваме
Какъв е смисълът на прошката?
Може би тя е ключът към разширяването на съзнанието и развитието ни.
Кога ми се налага да простя?
Когато нещо в мен самата или в света около мен противоречи на очакванията и желанията ми,нарушава някакви мои норми и правила за добро.
На кого прощавам?
На себе си и своите очаквания, желания, правила.
Как прощавам?
Приемам ги, разбирам защо и как са се появили и как са успели да се превърнат в условия за любовта в мен.
Защо прощавам?
За да разчупя
За мен вярата в себе си означава вяра в програмата, заложена в нас без участието на личността ни - личността само дава инструментите за реализацията на програмата, но не и самата програма...
Само по себе си поставянето на цели и "писането на програми" е механизъм на работа на личността, но само на такива цели и програми, които са подчинени на предварително заложената. Самата личност е продукт на основната ни програма, а не обратно.
Ние се раждаме с тази вяра в себе си - тя осигурява адаптацият
Всеки е достоен за любовта
1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”.
2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”.
3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”.
4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”.
5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”.
6. „Ние мислим, че изразът „светлинат
Любовта прави човека
ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.
ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.
ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.
ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека противоречив.
Възпитание, прове
