Мой, копнежен друм, откърмен с небе
по теб поех с босите стъпки
и вяра в ръце...
Още ме питаш, дали ще те следвам
и аз рисувам с онова, подарено
от феи, перце.
До сетен акорд на пиано и звън
от нежния припев ~ на влюбено
в красотата, сърце...
Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин...
Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които оп
Държал ли си в ръцете си дъга...
когато в теб оттекват древни звуци
на мантри, отново от устни изпети,
криле на ангели целуват тази Земя
цели в сияние от звън излети
и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга;
тук и сега Алфиола слънце
разлиства миг красота ~ в музика прелива
и в сърцето ти танцува светлина
пулсът му рисува ...едно е всичко
в Любовта...
...чета Толе и е чудесно да споделя, че
...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето...
Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение...
Ехкарт Толе ~ "Думата просветлени
...ангелските дни, през които
Любовта сърчицата напоява
и донася утеха ~ тук на Земята
толкова много съдби и толкова
много животи пребродих и
само във Вяра едничка покълнах
когато отново се тленното в прах
разпилява, Надежда за утре
цвета на роза, с милувка оживява
събирам в букет вихрогонните си мисли
и най-нежни майчини молитви ~
и това ще занеса, когато с трепет
у Дома се завърна...
Божурено време е
и Слънце в божурите пулсира;
Май цветни камбанки в косите
на зюмбюлите заплита,
с топли пръсти по устните
нова приказка да нарисува...
пред нетленен взор блаженство избуява
трептящо и светло, с дъх на простори ~
божурена песен да напои таз земя зажадняла...
С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят
с копнежи бродират звездите в нощната доба
грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава
в шепот малинов и ехо на песен
ябълков цвят се тихо заронва...
Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица,
с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен,
в абаносова усмивка на танцуваща жрица
приижда Любовта, прелива
и Слънце в сърцето изгрее... ...
...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим...
Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме...
...
Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше п
когато ухаеш на онези
безбрежни морета,
където вълните се носят
от песента на делфина
и слънце изригва през
пролуки на кентавър,
размятал небесната грива
а облаче тихо целува
танца на лотуси в сърцата
и в тях покълват на вярата
и любовта, от светло озарени,
...семената
Гальовно целунах дъжда
и в дъгите му от капки оцветих се
първо в червеното се премених
цвета на лавата втечнена в мене
после в оранжа на дъга ~
като искриците от злато в тебе
и жълтото от светлината на звезда
в прохладно зеленото се втурнах
чак до синевата на Безкрая плувах
във виолета на хилядолистника битувах
та в белота на красотата
усмихна се Душата...
и в онази светла искрица
открила на претворението
космичната сила
виждал ли си феникс да полети
очите му са лотуси
разтворени в пустотата
крилете - от огнения дъх
на зората
донесла вярата и любовта
пътят е за да се върви...
Чираци в изкуството да обичаме,
тихо прехвърляме баира на нощта
потни и прашни, от жад прималели,
непогалили душите си с онази мекота
с която светулки роят се и пробягва в гората сърна;
а може да е извор и от нас да пият живата вода
наричана с обичане в храм на мъдростта...
Моля се, когато Девата отново зажъне,
пълните със зърно, класове-човеци
~ посей ме, Боже! за гладните и за нощтвите
своя дан да дам за хляба на Любовта...
</SPAN>
кога ми е хоро в сърчице заиграло
и бяла кърпа повяла ~
душа на вятъра пристана
тога Майчице, очи ми видяха
Любовта коя струеше от небесата
и как се раждаха душите и
тихо им пеят и наричат звездите
кога ми, Богородице Майко
сърце в Любов затрептя
пътят един към Сина е
и се върви в тишина...
Harp Angel~Josephine Wall
когато
брилянтите засветят
в огледалото на мая
когато
струните усетят
топлината и ръце, които ваят
е постигане
на безмерна простота
в съвършенство на извиране
и покоя на безмълвие
където пее тишината и
огряла е на единството зора
"Heart Song"
Обичам те, Живот!
Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре,
прекланям чело пред мъдростта ти
майко Вселена...
В уханието на изгрева,
когато пеят цветята
и нозете ми стъпват в топлата
милувка на лятото
възторгът плисва като криле
на реещи се птици,
люляци цъфтят в косите ми с бялото
и с копнежите си ваем светове,
които отново се завръщат в цялото...
Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярв
Когато разбрах, че тя е дошла
Любовта
дъхът ми за миг замълча
топли черешови устни
под ябълков цвят наваляха
...
сълзи по дома отново намерен,
за който ангели пяха
нова одежда и нови светове
~ Любовта ще извая...
„Само онзи, който чрез Любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието.
Само любовта слага край на танца на преражданията.”
из "Напевът на Вечността"
от "Съдбата като шанс"
Когато едно човешко сърце разцъфтява
цяла Вселена с него запява
мантра оттеква в камбанения звън,
с която сърцето рисува ~
в молитва от пулса озарена,
засиява мекота в миг на радост
целият свят събран е в тази
свещена тишина и благост...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
когато след звезда
тихичко вървя
шепичка от златното
на Слънцето да донеса
стълбица е музиката
~ цветна нежност
светлик ~ факелът
копнежност
с мисъл златното в
нишка вплита
Любов към Земята
цялата полита
звездите песен
чудна пеят
лъчи от мекота
се в бяло леят...
