ღ Poppy ღ
http://www.youtube.com/watch?v=btLkJhl_Twg&eurl=
Имал съм я като канелено мълчание
с длани и устни тръпчиво ухание;
жарка пясъчност ~ поена с нега
до края на топла и медна пустота.
Червени макове с тичинки сребристи
брани под кадифено безлуние,
с ресници вплетени смолисти
и ваяни гранки безлиние...
и пак не ми достига вярата
да бъда с нея без мярата
на това, което наричам Любов.
Червеното на Огъня
и чувственост на парещи глътки
налети в бокала на тялото и
ярката пламенност пулсират
в стопеното бялото
в ритъма на нестинарски оброк
по лъхналата жар се извиват
нагоре по незрим водосток
преливащ същината на
стихията огнена лумнала
чак до началото на
новата и безплътната
след тихо изтлялото
съмнала
разцъфна в тишината на нощта
прилюляха го самодивите
разказваха за градини китните
където ухаят дивни цветове
в недокоснати от мисъл светове
сънният цвят протегна листенца към тях
към тия чудни и изтъкани само
от небе светлини и разбра ~
искрица от златния им звън
има във всяко човешко сърчице
* вдъхновено от вълшебната и сътворяваща мечти музика на neoscanner
Божествена искра
разлиства се
в цвета на
съвършена роза
ръбчетата светлина
нашепват бяла красота
свещено цвете на Изида
листенца безкрайното
събрали ~ с полъх
свобода изприда
на тленното залеза
приспива
погалена от тишина
допира безплътни
устни Любовта
и най~съкровено
място засиява
обляно от музика
в съня на ангелите
която се явява...
ухае на върби
заплакали за пръв път,
в унеса от люляци
луна, бели бисери реди
и твоето име понякога e с тях
когато след възторга
на слънчево опиянение
и космични ветрове
тихичко поседнеш до душата,
помилваш я и целунеш
онова видение, което в
непреходното Слънцето съзря...
Устни~желание,
изтичащо по пръстите
на времето
отмерено тук
за всеки от нас
очите~стенание,
рисувано с линии
на бремето ~
превърнати в сън
от чувствен Манас.
Тя ...подарява мечти
на панделка извезана в сън
и камбанка златна с чуден звън...
тя подарява мечти
всяка с облаче, което времето попи
и росица по стъпки наваляла
листенцето четвърто на детелина бяла
...мечти
а нейният блян ~ нетленна роза
в тишината да цъфти...
Точно както вятърът танцува
по пръстите ти светлите
и милва сърцето, което бленува
с най~нежното на песните.
В стебло на перуники се източва
до лила коралова кристалност,
звезда ти пътя посочва
в извираща бяла тоналност.
Приютяваш вълшебство в думите
смарагди на зрънца и светещи,
топлиш ме с пламъка на чудните
стичащи се звуци пеещи...
Топла погача дъхава
~ зрънца от Светло поели,
в цялост мека и пръхава
медени струйки топени...
Разчупвам парченце от сладост
и медът на капки потича,
отпивам от Твоята благост
и живост наяве изтича...
Толкова красота
едва ли ще побере
мъничкото ми сърчице...
Разлиства се в
омайно звездоструние
във Вселените музика
в зелената клонка
увивна и светла
и в сълзата напевна
потекла по скулата твоя
тъгата ти бих взела
да бъде като моя...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
Ти си аз и аз съм Ти
и всичко, за което разказват тези блестящи звезди
запалили свещички в пространствата ~
светове, потопени в Любовта безкрайната
пулсът на цветовете е ритъма на Вечността,
по трептяща сребърна нишка от тишина
пътуваме по спиралите на времето
част от тази изпълнена с чудеса Светлина...
танц е
по водните струи
полет е
в безкрайното синьо
също както първата милувка
докосва звездното било
и изречена молитва твори се
в на времето целувка
по стъбълцата крехки
и бисерните цветове
в края на тези тленни светове
с вълшебство което елфите вика
ще летим с криле на птица...
в накъсания пулс на
ретро танго
рокля на точки
и ритъм извън времето
муселин по раменете
и стъпки по покривни плочи
и движение към себе си
с посока небето
там, където ухаят мечтите
ефирът трепти от зари и
прозрачно сини идват разлиствани
недокосвани, нови земи
късчета времена преливат в
прошепната цветна дъга, звездите
камбанено огнено пеят и чудеса
и стръкчета бяло покълват
съзерцания между Вселените
творят лотусови езера...
Красила Сърмена горите просторните
черешови са устните й топлите
плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно
а снагата й щом пристъпяше сякаш
сладкозвучна флейта засвиряше
китка здравец тръгна Сърмена
за първо либе да си набере
в лесовете усойните потъна
най-едрия и зелен да избере
на сребърна поляна в гората
на самодивите танца видя
нестъпяха сякаш по тревата
кавалена песен се чудна запя
хвърли Сърмена сукмана си на земя
забрадката от главата й полетя
прозирна одежда по снаг
* * *
Сън е засънила омайница малка,
грее звездица над тая весталка;
пантофки везани свенливо пристъпват
седефени клепки меко потръпват.
Вълшебствата носи в бяло ръчило,
ванилова тафта тихо искри;
с бисерен прах се е чело покрило,
докосва ~ обич, за да дари...
Harp Angel~Josephine Wall
когато
брилянтите засветят
в огледалото на мая
когато
струните усетят
топлината и ръце, които ваят
е постигане
на безмерна простота
в съвършенство на извиране
и покоя на безмълвие
където пее тишината и
огряла е на единството зора
...
стъпчица във времето
през перваза на синьото
за разходка в безнебие
и въздъхвам в съзвездие
приютило мъничката капка земя
сърце в море от дъги разцъфтяло
за всички нови лета
е огнена песен запяло
и когато затворя очи
виждам онези светове отвъд
обливани от златните лъчи
на Любовта по този древен път...
най~неуловимата, меката и нощната
събудена в есенция на чувствата
разлива небесната и светлата
приютена в бисерното на сълзицата
по водната шир се преплува
до стъпалата от мрамор
на двореца с кристалните зали
където светят хиляди искрящи сърца
между кориците, наречени сега
изписваме редовете в книгите
на всяка от която са гравирани
небесните ни имена...
http://www.youtube.com/watch?v=R9hNNFJONUA&feature=related
Звукът като песен дошъл е
в пристанището тихо на мечтите
отвело ме до бряг отпреди
измит от вълните на еони
погубени следи...
сред сиянието на Регулус
с бяла роба и дълги коси
и само звукът на морската пяна
изронила вековете като песъчинки
попили уханието на Вселената цяла
в повика на неназовимото
и отблясък на етерни дъги
почти докоснали новите изгряващи звезди
в прегръдката на ефирна светлина
вдъхваме пътя къ
сребърна Молитва
заросила с любовта
по листите, листите
най~лозниците с
гроздове натежали
от зърно плодно узряло
вкусен от очите нектарът
на Слънце изгряло
светило ресниците ~
в милувка извезали
птиците...
Сребра, ле малка мома
тежък кафтан носила
слънце да не гори бяло
й лице, кърпа пребрадила
Сребре, ле малкай моме
нозе кошутени изула
кафтан на тревица хвърлила
нагазила в бистра водица
лилии й плитки красиха
славеи с птичите песни
гизда премяна ушиха
росата~елмази за ръцете нейни
Сребра, ле кога пристъпяше
цвеке разцъфтяваше
клонки й милваха снагата
и птици си виеха нови гнездата...
Сок от Слънце потекъл
по клепки над очите зелените,
като милувка си я изрекъл
и притча за тайни таените...
Колко далечe отишъл си
сред въртопи на звездните купове
до там където бил си
след космически студове...
Елфи танцуват магически валс
върху бледи сияния карамелено
цъфтят тинтяви в нас
и ваят живот непремерено...
