там, където ухаят мечтите
ефирът трепти от зари и
прозрачно сини идват разлиствани
недокосвани, нови земи
късчета времена преливат в
прошепната цветна дъга, звездите
камбанено огнено пеят и чудеса
и стръкчета бяло покълват
съзерцания между Вселените
творят лотусови езера...
когато тихо галя крилата на ангел,
някъде там просветва синевата
и блещукат звездички на челата
като усмивка изгряла във виолета
на храма, чийто купол е самата
Вселена ~ светлината отдала
на своите деца с туптящи сърца;
да зари добротата в този свят,
изпълнен с малиново ухание
и вишнев цвят...
обичам музиката в теб
и когато вдъхвам усмивки
от малките плодни дръвчета
избуяли в слънчеви цветни дъги
воалът зелено на тревата и
коприненият пух на небесата
са люлчица топла, в която
с длани разстилам лъчи
обичам тихият камбанен звън
на сърчицето ни, който разлиства
сребърни нежни цветя
и чудеса, в които се вричам...
Ти си аз и аз съм Ти
и всичко, за което разказват тези блестящи звезди
запалили свещички в пространствата ~
светове, потопени в Любовта безкрайната
пулсът на цветовете е ритъма на Вечността,
по трептяща сребърна нишка от тишина
пътуваме по спиралите на времето
част от тази изпълнена с чудеса Светлина...
в тишината на стъпките повикана
наричана в дъгите от Слънце
в прозирната нежност на бялото милвана
непразни очите докосват я
заченали от светлината обич
плодът в цветовете на танца
разлиства я тук ...в синовете
Freedom - Josephine Wall
И лилиите нацъфтели в небето
и облачният полъх погалил
на залеза косите
идват с дъха на морска пяна
и синьото в покоя
поникнали лъчите са в
прибоя и отминалия шум
на суетата
допряно чело в хладното
на тишината
"Отколе нощем бродят
самодиви... бели и красиви"
mariniki
в ирисите на нощта
отбират лъчистото на минзухара
със звъна на росата
гердани нижат
в доби потайни с лунната
лодчица идват
който биле омайно
от устните на самодива отпие
и от копнежа й бяла риза ушие
босоногата забравя дъгите~пътеки
негова да бъде ...навеки
Огненото бяло и лъчът светлина
събрали за сетен път копнежа
по тази друга тишина
и дъха, въплътен в летежа
на мъничката шепичка душа
в зелените стръкчета трева
и капките от синьо време
по устните на влюбена жена...
Със устни пиша.
За белия табун в небесата
обяздили копнежите от светлина.
Рисувам пръсти.
Нетленни чашата държаха
надежда отпивайки и кръсти.
За змиеносеца
с целебните треви постлал
ложето на древността...
за бяло обичане в обятията
на мъдростта...
в отхапаните крайчета от време
преливам шоколадови вълни
наръсвам с ванилови звезди
и закичвам с макове бялата Луна
потапяйки пръсти в уханието на ягодово
а олеандри шепнат вечерта
мускусните тайни от Изтока
там, където брегът споява
спирали на полюсните начала
и на челата на еднорозите грее
светла, вълшебна звезда...
