И слушаме песента на небесата
вдъхвайки теменужено Млечния път
когато ни гали ласката на зората
и сетивата ни долавят акорда на Лунния лък
цигулчица ~ пее в човешкото сърчице
по-нежна от леко пухено перце
по-силна от гръмовния тътен на нова Вселена
по-ярка от дъга пременена
уханна като цъфнала вишна
кълн в угар изпръхнала
медена пита със Слънце препълнена
сладост омайна, цяла с Любов ...изпълнена
Вървя към сутрешното си кафе и новия работен ден, а клепките на очите ми са още сладки за сън и кожата ми попива топлината на изгрялото слънце. Юни е и седем сутринта. В ума ми вече се подрежда списъка със задачите, които ще свърша, има две важни делови срещи и срочен проект, който ще приключим...
Бавно задминавам жена, която води детенце. Държи пухкавите пръстчета на къдрокосо момченце на около три ~ то ме поглежда и синьото в очите му е странно познато... също като облаче над тихо море. Обръщ
Когато едно човешко сърце разцъфтява
цяла Вселена с него запява
мантра оттеква в камбанения звън,
с която сърцето рисува ~
в молитва от пулса озарена,
засиява мекота в миг на радост
целият свят събран е в тази
свещена тишина и благост...
Моля се,
да имам още време тук,
за да извира Любовта в
сърцето ми
моля се
да има още много утрини,
в които да благодаря на Бог,
че след нощта изпраща
Зорницата да буди Земята
моля се
да имам сетивата и да милвам
с усмивка тази светлина...
всеки нов ден е Любов
Когато разбрах, че тя е дошла
Любовта
дъхът ми за миг замълча
топли черешови устни
под ябълков цвят наваляха
...
сълзи по дома отново намерен,
за който ангели пяха
нова одежда и нови светове
~ Любовта ще извая...
За най~нежната сила в света
~ Любовта
преминава през всички светове отвъд
носейки благост и майчина милувка
цветът плод да завърже и тук да съгледа
всяко човешко сърчице е път
всеки пулс и всяко дихание,
Майко
~ молитва са за Любовта...
Измечтах я тази космична,
обсипана с низ от светулки
и комети от огън Любов...
измечтах я
приласкавам я ...усещайки как
приближава, зад ъгъла на това,
което наричам съдба...
също тъй, както от Слънце цвете
пие, за да ухае в аромат и
плоден клас, за да покълне ~ зрънце
също тъй в лотус бял, потръпват чудеса
сигурно и светът, така роден е
~ от една мечта...
http://www.youtube.c...=watch_response
кога ми е хоро в сърчице заиграло
и бяла кърпа повяла ~
душа на вятъра пристана
тога Майчице, очи ми видяха
Любовта коя струеше от небесата
и как се раждаха душите и
тихо им пеят и наричат звездите
кога ми, Богородице Майко
сърце в Любов затрептя
пътят един към Сина е
и се върви в тишина...
Чираци в изкуството да обичаме,
тихо прехвърляме баира на нощта
потни и прашни, от жад прималели,
непогалили душите си с онази мекота
с която светулки роят се и пробягва в гората сърна;
а може да е извор и от нас да пият живата вода
наричана с обичане в храм на мъдростта...
Моля се, когато Девата отново зажъне,
пълните със зърно, класове-човеци
~ посей ме, Боже! за гладните и за нощтвите
своя дан да дам за хляба на Любовта...
</SPAN>
Мой, копнежен друм, откърмен с небе
по теб поех с босите стъпки
и вяра в ръце...
Още ме питаш, дали ще те следвам
и аз рисувам с онова, подарено
от феи, перце.
До сетен акорд на пиано и звън
от нежния припев ~ на влюбено
в красотата, сърце...
