същности съзирах на прага
на Луната
можех да избирам кръстните
недели на земята
избрах пръстта
с мъничкото синьо цвете
и на плодното дърво коруба
да прегръщам
със струните на Лира
Бялото ми люлчица изплете
по светлината на изгряли небосводи
при звездите нощем ...да се връщам
и в оная стръмна нощ
когато очите ми без глас останаха
пропука се светът
звездите на вихрите пристанаха
сля се началото с края припознат
отвориха се портите ~
материята прозирна е през тях
светъл и лъчист и бял
топъл, от сила огласен,
в житно зрънце сбран е цял
светът, който е спасен...
Звездите нашепват за любов
потрепват пеперудени
късчета светлинки
цигулкова нежност блести
ангелска въздишка е
и милувка зюмбюлена
по пръстите на Нептун
се стичат мечти
улавям аромата им
и навивам разноцветни
кълбенца искри
нишка с вретеното
на времето изпридам
наметка вълшебна съшивам
с илици обточени от звезди
сини красят я топази
между световете пътешественик си с нея
галактическите спирали са кея
през прага на материята пристъпваш
във феерията от светлини...
дето стъпя тревица никне
и ръцете й тихо рисуват дъгите
минзухари с цвят на слънце
си кичат нежни главици
та ги милно погали
и запеят цветята
огън водата запали
цветни ...със синьо са й крилата
изумрудени пият росата
навалялата песен цигулки
там извира водата
от която се раждат светулки...
Толкова красота
едва ли ще побере
мъничкото ми сърчице...
Разлиства се в
омайно звездоструние
във Вселените музика
в зелената клонка
увивна и светла
и в сълзата напевна
потекла по скулата твоя
тъгата ти бих взела
да бъде като моя...
понякога танцувам с вихрите бели
родени в пламъка на Словото
потапям косите във водите си цели
претворени в живо и новото...
виждам брегове на река изначална
до която въздигат се храмове
ек на молитва сакрална изписва
стожери, които в светлина изливат се...
Сребра, ле малка мома
тежък кафтан носила
слънце да не гори бяло
й лице, кърпа пребрадила
Сребре, ле малкай моме
нозе кошутени изула
кафтан на тревица хвърлила
нагазила в бистра водица
лилии й плитки красиха
славеи с птичите песни
гизда премяна ушиха
росата~елмази за ръцете нейни
Сребра, ле кога пристъпяше
цвеке разцъфтяваше
клонки й милваха снагата
и птици си виеха нови гнездата...
небето в сърчицето ни приютило
с устни ~ нежна светлина
разлиствам дланите ти
по Лунното било
дъгите в тях танцуват
с Огъня от тишина
вдишвам те тихо в синьо...
Колко ли е пеперудения дъх
по крилете на ангели,
ефира между световете сплели
и цветното в очите на гълъба,
където слънцата своя ход са спрели...
в очакване на нова Витлеем
да зазори в душата човешка;
духът, след като изтлеем
да се завърне в Бащиния дом,
за който в съня си тихо пеем...
eкзотична
красота изящна
сладка пожелана
вкусената деликатност
на танц с боси пръсти
в ритъма на тамбури
сокове благоухание
и нежен аромат се сливат
в мистична музика преливат
опиума на касисна нощ
отпиван на капки в
разтворена пъпка живот...
В бъдното прекрачих
и Синай в ефира изкачих
видях дъги и бели птици
в пеперуденото тихо и светли искрици
покапали листите нежни на нетленни
цветя в сърчица разцъфтели
видях, че мечтите се сбъдват
също както светлици изпълват
пространства между звездите
и милват с музика душите
за сетен път в тела се въплътили,
роса на забравата изпили...
вълшебства със зората дарили
презряла Луната своя плод
откъсва и отново със
сребристо наметало тръгва;
пак натежала ще се върне
все по дирята на Слънцето,
златното от изгрева да зърне...
То милва я с лъчите благи
та сънищата на цветята да са също златни
и когато се тихо разлиства Земята
да й пее нежно Луната...
Сок от лято и заченато тайнство
уханно налива слънце в плода
прашец от тичинки посипва
тихо с вълшебства света
нежността на вишневия цвят целувам
дъжд~листенца устните погали
пулса на сърца сънувам
от небето синева и благослов вали...
Карамелени звънчета се стопяват в теменужения бриз от светулки,
довели лунната лодчица до онзи бряг...
Където докосваме с диханията си светлото трептящо чудо, наречено живот...
и пулсът на сърчицето ни пише музика от звън, посипал благословение по
крилцата на феите, рисуващи цветни балончета с чудеса...
В едно от тях има детска усмивка, в друго е скрита капка прозрачна роса,
а в трето пее неделно небе над нежното просветване на дъх, поет от ново дете...
Преобразяване
Търсих го в цвета на хибискус
и в изгрев с къпинов привкус,
с вранени от пътнината нозе
и бяла мисъл в отмалели ръце.
Пет портала на прага достигах
огрени в слънце и ярки дъги,
с роса от сълзи стъпки съзирах
на други, които преди мен са дошли...
покрай гроба си минах -
видях го да зее...
тленното стихнах и взор към
Слънцето обърнах, дето грее...
чудна светлина танцува на Земята,
дъх след дъх се рони в небесата;
елей се стича по облаците ветроносни
житно зърно да зрее в полята
ниви с избуяли слънчогледи
и всеки е мъничка врата
към тайното място в тази,
тъй цветна и бяла душа....
когато тонът в топлота и милувка се разлива
ритъмът в пулс на сърчице прелива
едно са Космическият ек
бризът, затрептял във вишневия цвят
и мах с крило на пеперуда
в този разлистен под дъгата свят
между струните се вие звезден път
рисуван от цигулковия лък
изгрява с розовия лъч на Любовта
и цъфтейки Роза в тишина запява
някой ден ще се завърнем след
плътта изтляла...
По изтеглени нишки Светлина
доплуват осезания поени
с цветноефирна мекота
в очи с живост видени...
Присветва фосфорна илюзия
в извивката на устната
набъбнала в присъствия
на сетивност се плиснала...
Деца сме на звездите
просторите космични са ни дом
галактики~реките с брегове от Време,
обливани от цветове различни
в топлина и майчината ласка
на Земята покълва мъничкото
житно зръце ~ милват го лъчите
на Слънцето, изгряло в душите...
пеещите светлини на Изтока
докосват от ветровете
избраната посока
стихналите мълнии събрали
в шепа и цветът на вкусена
от бялото нега
кадифените пръсти на времето
люлчица сплели са сребърна
изворче носи разсъмнала
сбъднатост песенна...
в накъсания пулс на
ретро танго
рокля на точки
и ритъм извън времето
муселин по раменете
и стъпки по покривни плочи
и движение към себе си
с посока небето
звездоструйни са първите
лъчи на Любовта, погалили
пеперудения полъх на веста
за докосната искрица в сърчицето,
безкрая събрала на небето
и синьото, преливащо от цвят
пламъче ~ трепетна свещица
и росица капе прозирна
по заискрила нова звездица...
и толкова могъща е огнената сила
стаена в крехкостта седефена
превръщаща люспите на дракон
в криле на фениксова птица
елмазени дири прогаря във вихрите
до теменужено цъфтящото в бяло
с вълшебната мекост на бликналост
в която небето се е видяло...
