В синьото на детски бои
по пътека уханни треви
до отмала на морни води
и хрускавост на юлските дни.
И докосвам те в дрезгава мълчаност
и поглед през слоеве време~събраност,
в лекокрили усмивки извирам
и Света в бяло попивам...
Сок от Слънце потекъл
по клепки над очите зелените,
като милувка си я изрекъл
и притча за тайни таените...
Колко далечe отишъл си
сред въртопи на звездните купове
до там където бил си
след космически студове...
Елфи танцуват магически валс
върху бледи сияния карамелено
цъфтят тинтяви в нас
и ваят живот непремерено...
"Агнетата ще вземе Той на ръце..."
(Исаия 40:11)
... A и себе си да изгубя
в копринена свила обвила,
гореща жадност отмила -
едното Сега да провидя.
Пулсираща синя тоналност,
мека, трептива, блестяща,
отмахва було~баналност
и ето реалност искряща.
Нощна роса безсънни нозе е влажила,
с облачен дъх - сила е пила,
с малахит прозрачност покрила
и във Вечността се родила...
Да погаля сълзите, рисували бразди в лицата
и прилаская трепета в листата,
да чуя молитвата в сърцата,
в кълн да се превърна, избуял до небесата
жарка яснота ще пия,
рокля от звезди да си ушия
със свободата да танцувам
и на светлина да се любувам...
* * *
Ще идва на тласъци като сляпа Луна,
пътуваща в нищото, отблясък от спомен
за ранени крила...
Бяла лозница ще вие снага,
нар безмълвно отронен;
взорът й ромонен шепот,
стичащ се в ручей поломен...
Ще бъде топла в съня ти,
мека уханност, в която потъваш;
бели нозе, след които ще тичаш,
забравен, заминал... без дъх и себе...
До тръпнещо начало
и листенца на розата в бяло,
по изопната струна и тяло
до стълба небесна стояло...
От лунни коси е вплетена,
с въздишки на цветя поена,
от камбанен звън изчетена
в трепета на клепки стаена...
И миг във Вечност превърнат
оттекващ през времето,
от полъха на вятъра прегърнат
дошъл през порта на бдението...
И сме тук за малко съвсем
сравнено с един Космичен ден
и само когато Любов донесем
виждаме Светлика зазорен...
И мисли~светлина нанизват
броеница Живот, с думи везат
в мекота на бебешки косици
и искра във влюбени зеници...
До безкрайната шир на жар-птици
сътворени от огнени пламъци
в зарево на новото начало,
начало ...след себе~то изтляло...
Лилиеви мисли върху белите листи
изписвам мастилено с крехките пръсти,
с трепет на първа Луна идват потайно
с нови одежди и име незнайно.
Люлякови мисли посипани сънно
в локвички синьо мълчание
разтварящи се бавно и пълно
в акорди ~ признание.
Мисли гардения в ярко кресчендо
простенват и отзвучават ведно
с желание наситено бордо
в златистата омая на едно...
Точно както вятърът танцува
по пръстите ти светлите
и милва сърцето, което бленува
с най~нежното на песните.
В стебло на перуники се източва
до лила коралова кристалност,
звезда ти пътя посочва
в извираща бяла тоналност.
Приютяваш вълшебство в думите
смарагди на зрънца и светещи,
топлиш ме с пламъка на чудните
стичащи се звуци пеещи...
Разкажи ми ...думите вълшебни
за необятните, приказни Вселени,
в които арфи многострунни пеят
и перли камбанени в звън се леят...
За синьото недокоснато дихание
в чистота на мисъл претворено,
в отблясъка на сънувано мечтание
и дошло отвъд послание...
За мекота на Светлината,
създаваща от Цвят долината
на тихо, вътрешно мълчание
да разлисти новото ухание...
Fertility ~ Dali
И толкова пусто в Душата му
и сълзите сухи са
славей без песен Сърцето му
и думи без смисъл са.
Едничка болката му остана
да броди след нея в тъмното,
като невеста пристана му
мъка венча ги без съмнато.
Бяла пътека гледат Очите му
и приковани са стъпките,
сирота без нежност са Дланите му
и целувка от влъхвите...
Моля се
изписаното светло~буквие
ваещо небесно име,
в притихнало съзвучие
да шепне ~ отведи ме...
отвъд на вятъра червеното
отвъд горещото на дланите
до тихо и омайно неизвестното
на криле в смирение събраните...
Устни~желание,
изтичащо по пръстите
на времето
отмерено тук
за всеки от нас
очите~стенание,
рисувано с линии
на бремето ~
превърнати в сън
от чувствен Манас.
...
Розова багра за ден начало
и мисли нежност вплитат се в цяло,
капка роса е невинност довела
и аромат от тонове в бяло.
Не да е от лъчи докосван,
в самота без име измолван;
цвят съвършенство разлистван
в сърце от светлина изписван...
Преобразяване
Търсих го в цвета на хибискус
и в изгрев с къпинов привкус,
с вранени от пътнината нозе
и бяла мисъл в отмалели ръце.
Пет портала на прага достигах
огрени в слънце и ярки дъги,
с роса от сълзи стъпки съзирах
на други, които преди мен са дошли...
....
И толкова тихо видяна
в стъклени шепи ловена,
цветна усмивка, засмяна
прозирна нежност смутена.
В облачна синьост шепти,
със сладък звук света изпълва;
в най-бялото от теб трепти
топлина от вода да покълва...
* * *
Сребърна нишка животи
обречено идващи млади,
с цена от по няколко злоти
се сливат в мастилени клади.
Прозирно светлина бленувана
на ангел крилете докосва;
плодна зора лекувана
бяла милост износва.
Та в тия цветове от рани
капка синева покълне,
лотус чистота да отхрани ~
сърце у Дома да завърне...
* * *
Когато погледна отвъд,
небето ще бъде зелено;
поля от звезди с опалова гръд
посрещат сърцето ми уморено...
Изтерзани, вранени нозе ще подвия,
сребърна чаша ~ Любов да изпия;
с милувка очи ще завия -
път към Дома да открия...
* * *
Сън е засънила омайница малка,
грее звездица над тая весталка;
пантофки везани свенливо пристъпват
седефени клепки меко потръпват.
Вълшебствата носи в бяло ръчило,
ванилова тафта тихо искри;
с бисерен прах се е чело покрило,
докосва ~ обич, за да дари...
В стъклописа на нелинейността
и проскърцващото време
се случва действителността,
всеки понесъл своето бреме...
Влажният от бяла мекота
пясък на пенливото море
по сънувана пътека еднота
води в мен усмихнато дете.
С ухание на търсения бряг
косите ми са вплетени цветя
ръцете ~ нежната трева
устните да пият Живата вода...
...
Всяко семенце е прошепнато
обещание за хиляди гори
и безпределното е даване
като пълноводните води,
изглаждайки мекотата
на ръбчета каменни
и сливайки в хармония
багрите пламенни...
До синьото ухание
на облачния звън
до ефирната милувка
на розовия цвят
до ритъма
на пробудения кълн
дошъл за нов живот
на този свят...
...
Догонват се облаци капещи
и стопяват се в прегръдка дантелена,
лазур от ароматните свещи
преде вълшебност постелена.
Вая с дъха си нишка копринена,
по която пътувам през времето;
пръстите с нежност сатенена
тихо мълвят споделеното.
Безбрежни океани лъчистост
обгръщат звездите танцуващи,
потоци бълбукат в кристалност
и носят цветовете палуващи...
Божури с цвят на танго
и цъфнала плътност опиваща
трептящи и алени в едно
в безметежност сънуваща.
Танц на светове изначалност
докосват се в светлост преливаща,
затварям очи в миг от смълчаност
и виждам Вечност се сливаща...
* автор на снимката: rosivas
...
в цветове от нежност посипани
в гладкост от сливания
в аромати откривани
и ритъмност~съзвучия
до предела тоналност
до вселените музика
до префинена чувственост
и звънтяща в небосводите мистика
Ята от късни жерави
полетели
в плясъка от връхчетата на
криле
доловени осезания
освободени
и трепет на залязващи слънца
светени.
Сред зов на приливни
вълни
в пулса на кестенова
топлота
попивам неизплаканите ти
сълзи
и безкрайното се слива в
еднота...
