Красила Сърмена горите просторните
черешови са устните й топлите
плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно
а снагата й щом пристъпяше сякаш
сладкозвучна флейта засвиряше
китка здравец тръгна Сърмена
за първо либе да си набере
в лесовете усойните потъна
най-едрия и зелен да избере
на сребърна поляна в гората
на самодивите танца видя
нестъпяха сякаш по тревата
кавалена песен се чудна запя
хвърли Сърмена сукмана си на земя
забрадката от главата й полетя
прозирна одежда по снаг
Когато Венера отново
своя ход обърне
ще пием грозде от вините
на лозата
ще вкусваме топлата пита
на утрото
в магичния пристан на
устните изгряла
да зреят и наливат житата ни
взели от Слънцето жълто и блясък
ще любим небето с ресници
... до пясък.
заедно можем да рисуваме
Слънца
потопили палитра в
копнежите ни
по онази, друга красота
в душите ни ~
разцъфтяли, нежни цветя
несетили дъхавия аромат
на вятъра,
а само пламтящите тайнства
на причастие-огън;
в тази мекота на клепките
и цветна тишина отвън,
извираща в молитвата
и пулса на две сърца
без сън...
Сок от Слънце потекъл
по клепки над очите зелените,
като милувка си я изрекъл
и притча за тайни таените...
Колко далечe отишъл си
сред въртопи на звездните купове
до там където бил си
след космически студове...
Елфи танцуват магически валс
върху бледи сияния карамелено
цъфтят тинтяви в нас
и ваят живот непремерено...
и отново ще е пролет
и ще танцуват весталките през март;
с устни ще целуват огнения полет
рисунъка в очите ни да обновят
вълшебства ще посипват с всяка нова утрин,
със зората ще кичат косите ни дъхави
в минзухари от слънце да будим
благостта и доброто в сърцата...
И имаше те там... в Безкрая,
в горещи необяздени факли,
в песента на славея
и звездопадите жарки...
И имаше ме там... в края,
в тръпчинка на лютиче,
в ароматите, с които играя
и миглите гроздови~на момиче...
огнените сфери
дишайки от Светлината
напоила вълните от ефир
на Любовта
преливат течен огън
в златистото сияние
проблясващо в несътвореното
~ от уханието воден
на разлистен цвят
в ромона от тишина
на невидима за очите
вода...
Чуваш ли как червеното на страстта клокочи
~ подводна река с дълбоки въртопи;
стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи
и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж
и Слънчевото жълто след още дъх от после,
за да се гмурне онова необятно зелено море,
където медени утрини туптят в едно сърчице...
И тъкмо там се любят земя и небе
и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх
и преминаваме през портала като всяко дете
до нежната лила на безкрая, в която светят звезди
.
Погалени жасмините ухаят
в тишината на капчици
нефрити проблясват
загадъчно мечтани
в глас от мекота
и идване е
от бликащите светове
в сребристото бяло
където светят лъчите
в сърцето, тъй дълго
отделно стояло
върху меча на своето слово
изписва името си Вечността
връзката припомня с други светове
и се лее ...огънят в цветове...
вие мисълта небесни гнезда
и искрите светлоносни вплита
в изгрева на новата звезда
~ озарена сладост на Амрита...
Думите изписват ли
длани
ваят ли устни
желани
и разбулват ли видяни
мечти
в сияние на феи
дошли
от лунни сънища
тъкани
зефирена нежност
ме кани
песента крило да
ми стане
и пътечка утеха
в познание...
Отказах се от
получаване...
през воалите тънки
милвам на Земята водата
и първата пролетна росица
затрептяла в сладостта на зряло жито
до есенната пита и руйно вино
стоплили белотата на тази зима
прекрачвам сезоните и
посоките четири до там,
където има само нагоре
и теменужен дъх на звездоброя
във фенерчета на светулки и
пулс на квазари се тихо роя...
Самодива по лунните нощи
тихо вълшебства твори,
всяко цвете с устни целува
и по босите й стъпки росата вали
та кога зората засвети
и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети
люляково да танцуват камбани в езерата
и очите й - самодиви ириси сини...
В мистичен звън на рубинено сърце
пулсира огненият химн на небесата;
сред медена градина на влюбени орхидеи
самодивата остави свои сребърни крилата
с тетива на лавандулово дихание
девата прости се с кентаврите
размятали гриви, рисуващ
когато душата ми на пръсти се събужда
в приливите на Нептун и повея
светулки рояха се в безкрая ~
светликът цвете в сърчицето си извая
рукнали билата са от Слънце,
и мъничкото житно зрънце
в капчиците от Любов просветва
ефира си целува с милувка сетна...
...правиш ме
нова и бяла ~ в свещиците тляла
вишнево тиха и прозирна в стиха,
шепотно езерна, в иглики и есенна
безкрайна и светеща ~ слушайки Душата ти пееща...
http://www.youtube.com/watch?v=R9hNNFJONUA&feature=related
Звукът като песен дошъл е
в пристанището тихо на мечтите
отвело ме до бряг отпреди
измит от вълните на еони
погубени следи...
сред сиянието на Регулус
с бяла роба и дълги коси
и само звукът на морската пяна
изронила вековете като песъчинки
попили уханието на Вселената цяла
в повика на неназовимото
и отблясък на етерни дъги
почти докоснали новите изгряващи звезди
в прегръдката на ефирна светлина
вдъхваме пътя къ
Изгреви в пурпурно
с тежест на мантия и
соления вкус на меч в`кания
изгреви с пайети виолет
по крилцата прозрачни на
светулки танцуващи безчет
и изгреви в мълчание
в бриз от бяла песен
и молитва~дихание...
метличина ~ дихание в синьо
приютило на гълъб нежността
камбанка от облаче, което е било
росица по разцъфнали цветя
панделки аквамарин
вплетени в косите на нощта
споделени сънища в шепичка
от синьост една...
тъче станът в одаята платното,
а совалката вплита му зеленото
и росното, от което вият си китките
топлото на кафявата угар и
рохкото, в което златното
зърно на посева пущат
звън на менци нишката изприда
и синя заросила прохлада
на трендафила червеното омайното
закичен милно в косата
та сукното запява песента на кавала,
с която невеста пристава
на Слънцето цвета е избрала
и го в платното да грее втъкава...
...
когато идва светлината
разжарила искриците до бяло в сърчицата
в музика омаята попива и светът
от тленността в копнежност се прелива
тон и капе тишината
сребърните нишки свързващи душите
трептят в кресчендото на светлината
в съвършенството на Любовта ...едната...
Моля се
изписаното светло~буквие
ваещо небесно име,
в притихнало съзвучие
да шепне ~ отведи ме...
отвъд на вятъра червеното
отвъд горещото на дланите
до тихо и омайно неизвестното
на криле в смирение събраните...
Когато се любят звездите
нови светове се раждат
и изгряват седемцветни дъгите
дъха на Космичния ден въплъщават
Галактики зачеват от вихрите
и светлици ги кърмят с нежност
на Времената от бялата гръд
Любовта се прелива в копнежност
по Оня първия звук~топлина
дошъл само от светлина,
покълнало утро в душите човешки
... за благост и доброта
Когато се раждат самодивите
тихо е
камбани разлюляват небето
и скъса се наниза на времето
бисери~живот се разпръсват
по тънкото було на залеза
люлка връзва на Лунния рог
ветрецът и пелена в бяло
пухкаво посипа снежецът
звездици огряват небесната стая
и само нежен звън в трепетликите
светът заспал е в омая ~ тихо е
когато се раждат самодивите...
Слънцето тече по пръстите ти
милват ме с устните ти макове
пристъпя ли в градината с вълшебствата
просветват свръх-новите в чанове
с пулса си бродираме цветя
в звездните полета на Вселената
всяко цвете е молитва с изгрева
и бяла птица от ръцете ни литнала
по спиралите пътуваме на Времето
роним се в златното на цветето
с аромата му изтляваме
и в тишина безплътно зазоряваме...
Призовавах духа си да се върне
в тленното и кръстно тяло;
отново обещах да се завърне
в светлото единно цяло
милвах с поглед пътеките~цветя
в града от звездни небосводи;
грееха луни в деня, облян от светлина
и пееха дъги в златната роса
и само нощем тихо стъпвам
в края на дъга,
нежното вълшебство вдъхвам
и мечтая за дома от светлина
