"Отколе нощем бродят
самодиви... бели и красиви"
mariniki
в ирисите на нощта
отбират лъчистото на минзухара
със звъна на росата
гердани нижат
в доби потайни с лунната
лодчица идват
който биле омайно
от устните на самодива отпие
и от копнежа й бяла риза ушие
босоногата забравя дъгите~пътеки
негова да бъде ...навеки
Сребра, ле малка мома
тежък кафтан носила
слънце да не гори бяло
й лице, кърпа пребрадила
Сребре, ле малкай моме
нозе кошутени изула
кафтан на тревица хвърлила
нагазила в бистра водица
лилии й плитки красиха
славеи с птичите песни
гизда премяна ушиха
росата~елмази за ръцете нейни
Сребра, ле кога пристъпяше
цвеке разцъфтяваше
клонки й милваха снагата
и птици си виеха нови гнездата...
по слънчевите стъпки
в тишината на утрото
идва босонога Земята
розово ухание й носят децата;
синьото й е милувка, озарила лицата
и Те търся във всяко дихание
на пеперудената нежност,
в благослова и опалово познание...
когато душата ми на пръсти се събужда
в приливите на Нептун и повея
светулки рояха се в безкрая ~
светликът цвете в сърчицето си извая
рукнали билата са от Слънце,
и мъничкото житно зрънце
в капчиците от Любов просветва
ефира си целува с милувка сетна...
Самодивско хоро се леком води,
та жъне Лунният сърп и
цветът на билки по стъпките им рони
венците цветните косите им сплитат
росата бисерна ~ устните пои,
тънкокрили елфите долитат
да се на самодивско хоро надеят,
че кога самодивите тихо запеят
вода от извора потича
за пътя отвъд им нарича...
...
когато идва светлината
разжарила искриците до бяло в сърчицата
в музика омаята попива и светът
от тленността в копнежност се прелива
тон и капе тишината
сребърните нишки свързващи душите
трептят в кресчендото на светлината
в съвършенството на Любовта ...едната...
същности съзирах на прага
на Луната
можех да избирам кръстните
недели на земята
избрах пръстта
с мъничкото синьо цвете
и на плодното дърво коруба
да прегръщам
със струните на Лира
Бялото ми люлчица изплете
по светлината на изгряли небосводи
при звездите нощем ...да се връщам
Призовавах духа си да се върне
в тленното и кръстно тяло;
отново обещах да се завърне
в светлото единно цяло
милвах с поглед пътеките~цветя
в града от звездни небосводи;
грееха луни в деня, облян от светлина
и пееха дъги в златната роса
и само нощем тихо стъпвам
в края на дъга,
нежното вълшебство вдъхвам
и мечтая за дома от светлина
Деца сме на звездите
просторите космични са ни дом
галактики~реките с брегове от Време,
обливани от цветове различни
в топлина и майчината ласка
на Земята покълва мъничкото
житно зръце ~ милват го лъчите
на Слънцето, изгряло в душите...
Сок от лято и заченато тайнство
уханно налива слънце в плода
прашец от тичинки посипва
тихо с вълшебства света
нежността на вишневия цвят целувам
дъжд~листенца устните погали
пулса на сърца сънувам
от небето синева и благослов вали...
...
стъпчица във времето
през перваза на синьото
за разходка в безнебие
и въздъхвам в съзвездие
приютило мъничката капка земя
сърце в море от дъги разцъфтяло
за всички нови лета
е огнена песен запяло
и когато затворя очи
виждам онези светове отвъд
обливани от златните лъчи
на Любовта по този древен път...
Слънцето тече по пръстите ти
милват ме с устните ти макове
пристъпя ли в градината с вълшебствата
просветват свръх-новите в чанове
с пулса си бродираме цветя
в звездните полета на Вселената
всяко цвете е молитва с изгрева
и бяла птица от ръцете ни литнала
по спиралите пътуваме на Времето
роним се в златното на цветето
с аромата му изтляваме
и в тишина безплътно зазоряваме...
когато тонът в топлота и милувка се разлива
ритъмът в пулс на сърчице прелива
едно са Космическият ек
бризът, затрептял във вишневия цвят
и мах с крило на пеперуда
в този разлистен под дъгата свят
между струните се вие звезден път
рисуван от цигулковия лък
изгрява с розовия лъч на Любовта
и цъфтейки Роза в тишина запява
някой ден ще се завърнем след
плътта изтляла...
Огненото бяло и лъчът светлина
събрали за сетен път копнежа
по тази друга тишина
и дъха, въплътен в летежа
на мъничката шепичка душа
в зелените стръкчета трева
и капките от синьо време
по устните на влюбена жена...
камък връз камък не остана
пресъхнаха гераните също майчина гръд
без кърма и един само сълзеше
като окото на стареца с треперещи нозе
черни ластари плъзнаха по дворищата
суховеят гонеше псетата из пепелищата
дорде Росина девойчица не запея
и сякаш бисери й устица ронеше
та вятърът бърже дъжда гонеше
и към сухото вода носеше
изпея Росинка всички песни
ръце й литнаха в малки птички
устни й в розовото на зората
да милва с утрото избуяли росни полята
в отхапаните крайчета от време
преливам шоколадови вълни
наръсвам с ванилови звезди
и закичвам с макове бялата Луна
потапяйки пръсти в уханието на ягодово
а олеандри шепнат вечерта
мускусните тайни от Изтока
там, където брегът споява
спирали на полюсните начала
и на челата на еднорозите грее
светла, вълшебна звезда...
Ти си аз и аз съм Ти
и всичко, за което разказват тези блестящи звезди
запалили свещички в пространствата ~
светове, потопени в Любовта безкрайната
пулсът на цветовете е ритъма на Вечността,
по трептяща сребърна нишка от тишина
пътуваме по спиралите на времето
част от тази изпълнена с чудеса Светлина...
плодът е този, който преминава отвъд
земната личност е само утробата
износила светлото утре,
с което пълним нетленна чашата
...
и винаги трябва да са двамата
късчета Озирис и Изида
нишка, която безкрайното изприда
и моста между световете...
когато замлъкнат времето и часовете
обичам музиката в теб
и когато вдъхвам усмивки
от малките плодни дръвчета
избуяли в слънчеви цветни дъги
воалът зелено на тревата и
коприненият пух на небесата
са люлчица топла, в която
с длани разстилам лъчи
обичам тихият камбанен звън
на сърчицето ни, който разлиства
сребърни нежни цветя
и чудеса, в които се вричам...
Карамелени звънчета се стопяват в теменужения бриз от светулки,
довели лунната лодчица до онзи бряг...
Където докосваме с диханията си светлото трептящо чудо, наречено живот...
и пулсът на сърчицето ни пише музика от звън, посипал благословение по
крилцата на феите, рисуващи цветни балончета с чудеса...
В едно от тях има детска усмивка, в друго е скрита капка прозрачна роса,
а в трето пее неделно небе над нежното просветване на дъх, поет от ново дете...
и тихия стон на напоени със сладост къпини,
покапали по устните, с които целуваме
цветовете~безвремие... когато извира
мелодията на световете
случвайки се едновременно тук и там,
където струните на мислите композират
на още неживяното линиите...
рубини искрят по гривите на кентаврите,
гравирайки със своя бяг тайната и руните
отключващи портала между световете;
бяла лотусова гръд разцъфтяла и
жар на нестинарка - хоро заиграла,
хлад от космични ветрове и синя вода
от очите на Гея с
когато тихо галя крилата на ангел,
някъде там просветва синевата
и блещукат звездички на челата
като усмивка изгряла във виолета
на храма, чийто купол е самата
Вселена ~ светлината отдала
на своите деца с туптящи сърца;
да зари добротата в този свят,
изпълнен с малиново ухание
и вишнев цвят...
В бъдното прекрачих
и Синай в ефира изкачих
видях дъги и бели птици
в пеперуденото тихо и светли искрици
покапали листите нежни на нетленни
цветя в сърчица разцъфтели
видях, че мечтите се сбъдват
също както светлици изпълват
пространства между звездите
и милват с музика душите
за сетен път в тела се въплътили,
роса на забравата изпили...
вълшебства със зората дарили
небето в сърчицето ни приютило
с устни ~ нежна светлина
разлиствам дланите ти
по Лунното било
дъгите в тях танцуват
с Огъня от тишина
вдишвам те тихо в синьо...
