Across the universe of time
http://www.youtube.com/watch?v=ONURQhixN5U
In the deep blue of the night
Shine the millions of stars and my spirit burning bright
Spinning on, into the sun, flying higher
Now my journey's begun...
http://www.youtube.com/watch?v=uIMQNhuZeoQ
Между тишината на мислите
и розовата краска на вишните,
безмълвно сливат се устните
опитали плодовете... пъстрите.
Плодове ~ желания наречени,
на бавна тленност обречени;
като прасковен цвят разцъфтели
пред очите ми онемели.
Думите в аромата си вплитали
и багрите за танц политали,
да носят искрата й жива ~
бяла красота в `омая дивна.
Природа ~ ефирност и нежност,
преливаща се в синята Вечност,
искряща с усмивката блага
творене
по слънчевите стъпки
в тишината на утрото
идва босонога Земята
розово ухание й носят децата;
синьото й е милувка, озарила лицата
и Те търся във всяко дихание
на пеперудената нежност,
в благослова и опалово познание...
През люшнати сезони
и недокоснати стъпки нагоре
в блаженство на флейта
и на Светлото шлейфа...
Чудно е да усеща
и споделяне полека посреща
и нося от нея ~ живата...
измолвана, в храма отпивана
творена в очите ми
и вкуса на жаднели
и идващи отмалели
до Дърво на живота
утешени...
~ Ocean of Samsara
И тънки контури на линиите
бавно преминават през теб;
като извивки на лилиите белите
виждам пръстите ти ~ водосвет.
Носят докосване и топла влагост,
разливаща се в долината на безбрежието
и сока на разтворения нар и сладост
пият устните в тишината на безвремието...
* * *
Сребърна нишка животи
обречено идващи млади,
с цена от по няколко злоти
се сливат в мастилени клади.
Прозирно светлина бленувана
на ангел крилете докосва;
плодна зора лекувана
бяла милост износва.
Та в тия цветове от рани
капка синева покълне,
лотус чистота да отхрани ~
сърце у Дома да завърне...
* * *
Ще идва на тласъци като сляпа Луна,
пътуваща в нищото, отблясък от спомен
за ранени крила...
Бяла лозница ще вие снага,
нар безмълвно отронен;
взорът й ромонен шепот,
стичащ се в ручей поломен...
Ще бъде топла в съня ти,
мека уханност, в която потъваш;
бели нозе, след които ще тичаш,
забравен, заминал... без дъх и себе...
"Агнетата ще вземе Той на ръце..."
(Исаия 40:11)
... A и себе си да изгубя
в копринена свила обвила,
гореща жадност отмила -
едното Сега да провидя.
Пулсираща синя тоналност,
мека, трептива, блестяща,
отмахва було~баналност
и ето реалност искряща.
Нощна роса безсънни нозе е влажила,
с облачен дъх - сила е пила,
с малахит прозрачност покрила
и във Вечността се родила...
Държал ли си в ръцете си дъга...
когато в теб оттекват древни звуци
на мантри, отново от устни изпети,
криле на ангели целуват тази Земя
цели в сияние от звън излети
и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга;
тук и сега Алфиола слънце
разлиства миг красота ~ в музика прелива
и в сърцето ти танцува светлина
пулсът му рисува ...едно е всичко
в Любовта...
и в онази светла искрица
открила на претворението
космичната сила
виждал ли си феникс да полети
очите му са лотуси
разтворени в пустотата
крилете - от огнения дъх
на зората
донесла вярата и любовта
пътят е за да се върви...
дето стъпя тревица никне
и ръцете й тихо рисуват дъгите
минзухари с цвят на слънце
си кичат нежни главици
та ги милно погали
и запеят цветята
огън водата запали
цветни ...със синьо са й крилата
изумрудени пият росата
навалялата песен цигулки
там извира водата
от която се раждат светулки...
слънчева усмивка
и топлото в мен
идващи с мисълта за Теб
мънички прашинки светлина
танцуващи безчет
ронят по клавишите
бадемов цвят и красота
и ако Господи, някога отново
в онзи златен град, където
пеят дъги, се завърна
нека живяното тук да остане
~ на утрото, на соления вкус
на вълните и халите
то да пристане
там в роса на лотус бял
да се превърна...
...правиш ме
нова и бяла ~ в свещиците тляла
вишнево тиха и прозирна в стиха,
шепотно езерна, в иглики и есенна
безкрайна и светеща ~ слушайки Душата ти пееща...
Самодива по лунните нощи
тихо вълшебства твори,
всяко цвете с устни целува
и по босите й стъпки росата вали
та кога зората засвети
и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети
люляково да танцуват камбани в езерата
и очите й - самодиви ириси сини...
В мистичен звън на рубинено сърце
пулсира огненият химн на небесата;
сред медена градина на влюбени орхидеи
самодивата остави свои сребърни крилата
с тетива на лавандулово дихание
девата прости се с кентаврите
размятали гриви, рисуващ
рисувам лотуси в дланите ти
и погалени от светлината
засияват сетивата ми
помилвани събуждат
копнежа да познаят
ритъмния напев
в който мантрите звънтят
през времето послания
изписват ~ да е в обич
цял светът...
и отново ще е пролет
и ще танцуват весталките през март;
с устни ще целуват огнения полет
рисунъка в очите ни да обновят
вълшебства ще посипват с всяка нова утрин,
със зората ще кичат косите ни дъхави
в минзухари от слънце да будим
благостта и доброто в сърцата...
...ангелските дни, през които
Любовта сърчицата напоява
и донася утеха ~ тук на Земята
толкова много съдби и толкова
много животи пребродих и
само във Вяра едничка покълнах
когато отново се тленното в прах
разпилява, Надежда за утре
цвета на роза, с милувка оживява
събирам в букет вихрогонните си мисли
и най-нежни майчини молитви ~
и това ще занеса, когато с трепет
у Дома се завърна...
Дъхът нахлува в ефира на материята
чрез звуците и в игра на цветове
да лети с криле на птиците;
открехва в съзнанието врата
и облачното синьо на Тавор
везмото изпълва с простор
утаява се в спиралите на Времето
и завръщане е в разплитане
на цветното, творено животи наред;
вълните на Любовта обливат нозете
~ положено в ръцете й тупти
всяко човешко сърчице...
...в края на екота и
извивката на полутона
когато се приплъзвам
по чувствеността и стона
в изгубена дрезгавина
и пращец маковина
посипала небето
вдъхвам пулса
на сърцето
Светът събран в капка живот
и цветни милувки сплетени,
покапало тайнство ~ облог
на творящи мисли вплетени...
Изписвам с длани синята багра
с тъмна кадифеност на нощ от звезди
и светлото на метличина влага
до порцеланово бяло, което сладни...
Тиха прозрачна омайност струи
и най-крехка споделеност
в розовото на утринни зари ~
на съновидение огледалните води...
"...когато всички други са обуздани,
идва безсеменното самадхи"
Свами Вивекананда
...
медитирайки
свързани с усета за Цялото
отразяващо великолепието
на това, което е Едно и бялото...
танцувайки
и пиейки от светлината
в непреривната й връзка
с Източника и тишината...
молейки се
в хилядолистника
розовият цвят~Божественост
ухае в сърчицата...
пулсът на живот извиква
...
Догонват се облаци капещи
и стопяват се в прегръдка дантелена,
лазур от ароматните свещи
преде вълшебност постелена.
Вая с дъха си нишка копринена,
по която пътувам през времето;
пръстите с нежност сатенена
тихо мълвят споделеното.
Безбрежни океани лъчистост
обгръщат звездите танцуващи,
потоци бълбукат в кристалност
и носят цветовете палуващи...
