и тихия стон на напоени със сладост къпини,
покапали по устните, с които целуваме
цветовете~безвремие... когато извира
мелодията на световете
случвайки се едновременно тук и там,
където струните на мислите композират
на още неживяното линиите...
рубини искрят по гривите на кентаврите,
гравирайки със своя бяг тайната и руните
отключващи портала между световете;
бяла лотусова гръд разцъфтяла и
жар на нестинарка - хоро заиграла,
хлад от космични ветрове и синя вода
от очите на Гея с
изкласила светлина е
в дланите
по лунния сърп разлива
вода
разтварят се малки венчелистчета
зора
отплувал е като мечтание
венецът от бели цветя
събирам роса по тревата
светеща
самодивите тук
са седели
бисери от косите си
разпилели
смарагди от гърдите им
посребрени
несетили плът, а само ефирния
звън
дошъл от световете
отвъд
...в края на екота и
извивката на полутона
когато се приплъзвам
по чувствеността и стона
в изгубена дрезгавина
и пращец маковина
посипала небето
вдъхвам пулса
на сърцето
Познание зрее в
мъдрост
налива се в овалната
пъстрост
препълва и живително
изтича
на кавалена песен
прилича
крехка светлост да
литва
на стихотворец в
молитва...
ухае на върби
заплакали за пръв път,
в унеса от люляци
луна, бели бисери реди
и твоето име понякога e с тях
когато след възторга
на слънчево опиянение
и космични ветрове
тихичко поседнеш до душата,
помилваш я и целунеш
онова видение, което в
непреходното Слънцето съзря...
кладенчово тихо е
с екота на литнал по водата звън
смълчана до дъха
на момина сълза присядам
до поникналата нежност
просветва сутрешна роса
попила и последна сетност
в трепета на вишневи листа
и напъпил по лозниците светлик
отново събужда се денят
светло е до вик
И рея се в безплътие
в мах от звука на арфата
и цигулково съструние.
Нося се по финни трептения
и линии в баграта
на музикални съцветия.
Светулка от звездния бриз
частичка съм светеща
кротко в небесния фриз...
В златен прах на звездна свила
попива шепотен дъх в мека коприна;
вплита първата глътка тръпчива Луна ~
в смарагден отблясък и вкус на бяла роса.
Проронени къдри разпиляват се бавно
по кожата увивни елмазено гладко,
по букнала жадност нечакано идваща,
нежно аромат на бели рози плисваща...
Дъхът нахлува в ефира на материята
чрез звуците и в игра на цветове
да лети с криле на птиците;
открехва в съзнанието врата
и облачното синьо на Тавор
везмото изпълва с простор
утаява се в спиралите на Времето
и завръщане е в разплитане
на цветното, творено животи наред;
вълните на Любовта обливат нозете
~ положено в ръцете й тупти
всяко човешко сърчице...
~ Ocean of Samsara
И тънки контури на линиите
бавно преминават през теб;
като извивки на лилиите белите
виждам пръстите ти ~ водосвет.
Носят докосване и топла влагост,
разливаща се в долината на безбрежието
и сока на разтворения нар и сладост
пият устните в тишината на безвремието...
Облачето пое си дъх~сълза
вятърът изрони и последните
листа, с които завивах
ярко синия си блян
втъкан в стихове изпетите
дошли в утрините медени
попили от росата свян
нежността ми е на гости дошла
пантофките на елфите съзирам
сън или наистина тя е била
феята с белите пухени крила
бисерни усмивки събирам
огърлица вълшебни цветя
бяла роза
в косите на весталка
закичена
тишината бяла
в нощ лумнала
обичана
седефен извор
от който устни
не жаднеят
а очите видели
дивни светове
немеят...
Keeper of the Rainbow, Josephine Wall
Въздух ~ етерна дъга
събрала на твореното
цветовете седем
изгрява и символното
на началото се слива
откривайки силата
на проявеното
разперени криле на птица
носят пламъка~свещица
сама превръщайки се
в дъга
Тя ...подарява мечти
на панделка извезана в сън
и камбанка златна с чуден звън...
тя подарява мечти
всяка с облаче, което времето попи
и росица по стъпки наваляла
листенцето четвърто на детелина бяла
...мечти
а нейният блян ~ нетленна роза
в тишината да цъфти...
прозирни бели перли
кротко се леят
в устни коралови нежни
майчина песен запели
благост тихо
капе в ефира
прошумоляват крилата
на ангел в зефира
мисъл от слънчеви лъчи
и моите крила заприда
след последния дванадесети
ирис ...с тях да си отида...
Точно както вятърът танцува
по пръстите ти светлите
и милва сърцето, което бленува
с най~нежното на песните.
В стебло на перуники се източва
до лила коралова кристалност,
звезда ти пътя посочва
в извираща бяла тоналност.
Приютяваш вълшебство в думите
смарагди на зрънца и светещи,
топлиш ме с пламъка на чудните
стичащи се звуци пеещи...
по слънчевите стъпки
в тишината на утрото
идва босонога Земята
розово ухание й носят децата;
синьото й е милувка, озарила лицата
и Те търся във всяко дихание
на пеперудената нежност,
в благослова и опалово познание...
сребърна Молитва
заросила с любовта
по листите, листите
най~лозниците с
гроздове натежали
от зърно плодно узряло
вкусен от очите нектарът
на Слънце изгряло
светило ресниците ~
в милувка извезали
птиците...
камък връз камък не остана
пресъхнаха гераните също майчина гръд
без кърма и един само сълзеше
като окото на стареца с треперещи нозе
черни ластари плъзнаха по дворищата
суховеят гонеше псетата из пепелищата
дорде Росина девойчица не запея
и сякаш бисери й устица ронеше
та вятърът бърже дъжда гонеше
и към сухото вода носеше
изпея Росинка всички песни
ръце й литнаха в малки птички
устни й в розовото на зората
да милва с утрото избуяли росни полята
Топла погача дъхава
~ зрънца от Светло поели,
в цялост мека и пръхава
медени струйки топени...
Разчупвам парченце от сладост
и медът на капки потича,
отпивам от Твоята благост
и живост наяве изтича...
Устни~желание,
изтичащо по пръстите
на времето
отмерено тук
за всеки от нас
очите~стенание,
рисувано с линии
на бремето ~
превърнати в сън
от чувствен Манас.
В милувката на облачния дъх
жасмини разливат уханна роса
и Слънцето прелива по този чуден път,
където стъпките ваят нова плодна земя...
притварях очите си, за да мога да видя
златните кубета на храмовете в небето;
забравях устните си, за да отпия елея,
който се стича по дланите на детето
завърнало се у дома ~ изгряла в зениците
му Любовта ме цветно роси;
премествам животи в броениците, след
последната разбрах ...
Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи.
Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет.
Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, насла
четири арфи като
четирите посоки на света
леят струни и нежно
викат на деня новата зора
четири арфи като
ръцете четири на две деца
пеят им за звезден път
милно будят ги от сън
струните на всяка арфа
сплитат по един сезон
на времето пътечка
ваят с отронен тон...
