http://www.youtube.com/watch?v=R9hNNFJONUA&feature=related
Звукът като песен дошъл е
в пристанището тихо на мечтите
отвело ме до бряг отпреди
измит от вълните на еони
погубени следи...
сред сиянието на Регулус
с бяла роба и дълги коси
и само звукът на морската пяна
изронила вековете като песъчинки
попили уханието на Вселената цяла
в повика на неназовимото
и отблясък на етерни дъги
почти докоснали новите изгряващи звезди
в прегръдката на ефирна светлина
вдъхваме пътя къ
Звездите нашепват за любов
потрепват пеперудени
късчета светлинки
цигулкова нежност блести
ангелска въздишка е
и милувка зюмбюлена
по пръстите на Нептун
се стичат мечти
улавям аромата им
и навивам разноцветни
кълбенца искри
нишка с вретеното
на времето изпридам
наметка вълшебна съшивам
с илици обточени от звезди
сини красят я топази
между световете пътешественик си с нея
галактическите спирали са кея
през прага на материята пристъпваш
във феерията от светлини...
задъхано се случва
да минавам покрай
пулса на дните си
сещайки аромата на
времето по ресниците си
притискайки се до дъха
изпълващ с живост и
белите стъпчици на милостта
отново да съм тук
и облачния свян
и червеното на залеза
туптят в косите ми
посоките на вятъра
изпили са росиците
и в оная стръмна нощ
когато очите ми без глас останаха
пропука се светът
звездите на вихрите пристанаха
сля се началото с края припознат
отвориха се портите ~
материята прозирна е през тях
светъл и лъчист и бял
топъл, от сила огласен,
в житно зрънце сбран е цял
светът, който е спасен...
сребърна Молитва
заросила с любовта
по листите, листите
най~лозниците с
гроздове натежали
от зърно плодно узряло
вкусен от очите нектарът
на Слънце изгряло
светило ресниците ~
в милувка извезали
птиците...
танцувайки с вятъра
докосвайки незримото
и цветове втечнени енергии
да мога да опиша неназовимото
въплътено в огнени феерии
когато белият лотус разцъфтява
и Вселената своята песен създава
копринена бледозеленост мечтана
Любов несънувана и толкова много
копняна...
метличина ~ дихание в синьо
приютило на гълъб нежността
камбанка от облаче, което е било
росица по разцъфнали цветя
панделки аквамарин
вплетени в косите на нощта
споделени сънища в шепичка
от синьост една...
свещички в новото изтляли
пламъчета ~ с дъх за обич сбрани
ранима цветност разпиляна
нали знаеш ...там тя е отново изгряла
искрата, наречена Ирис ~ Богиня на дъгата
вода на облаците със златна чаша дава
та сухите устни да напоят на земята
нектарът на цветето Ирис лекува душата
отворена врата е през която се постига
на света същността съкровена...
разцъфна в тишината на нощта
прилюляха го самодивите
разказваха за градини китните
където ухаят дивни цветове
в недокоснати от мисъл светове
сънният цвят протегна листенца към тях
към тия чудни и изтъкани само
от небе светлини и разбра ~
искрица от златния им звън
има във всяко човешко сърчице
* вдъхновено от вълшебната и сътворяваща мечти музика на neoscanner
пеещите светлини на Изтока
докосват от ветровете
избраната посока
стихналите мълнии събрали
в шепа и цветът на вкусена
от бялото нега
кадифените пръсти на времето
люлчица сплели са сребърна
изворче носи разсъмнала
сбъднатост песенна...
eкзотична
красота изящна
сладка пожелана
вкусената деликатност
на танц с боси пръсти
в ритъма на тамбури
сокове благоухание
и нежен аромат се сливат
в мистична музика преливат
опиума на касисна нощ
отпиван на капки в
разтворена пъпка живот...
Тънка върба калина
снага си към ясена виеше
листите й като пендари звънтяха
премяна от зората си шиеше.
Ясен висок източен в небето
й думаше ~ калинчице
мила си ми звездице
ала най-свидно ми е Слънцето
него отпивам и дишам
с клонки лъчите му милвам.
Дочу ги Слънцето
та им славеи изпрати
да попеят сладко омайно
за неначенaто езеро тайно
невестински венец където
отплува незнайно...
Красила Сърмена горите просторните
черешови са устните й топлите
плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно
а снагата й щом пристъпяше сякаш
сладкозвучна флейта засвиряше
китка здравец тръгна Сърмена
за първо либе да си набере
в лесовете усойните потъна
най-едрия и зелен да избере
на сребърна поляна в гората
на самодивите танца видя
нестъпяха сякаш по тревата
кавалена песен се чудна запя
хвърли Сърмена сукмана си на земя
забрадката от главата й полетя
прозирна одежда по снаг
И огнено небе роди се
сътвориха звуците искри
тишината със себе си прости се
и в нови звезди се въплъти
рояк светулчици с фенерчета~светлици
със златен пращец посипа дъгите
летен дъжд крилцата на елфите изми
късче от безкрайното синьо в молитвата
на сърчицето ми скри...
Тя ...подарява мечти
на панделка извезана в сън
и камбанка златна с чуден звън...
тя подарява мечти
всяка с облаче, което времето попи
и росица по стъпки наваляла
листенцето четвърто на детелина бяла
...мечти
а нейният блян ~ нетленна роза
в тишината да цъфти...
четири арфи като
четирите посоки на света
леят струни и нежно
викат на деня новата зора
четири арфи като
ръцете четири на две деца
пеят им за звезден път
милно будят ги от сън
струните на всяка арфа
сплитат по един сезон
на времето пътечка
ваят с отронен тон...
върху меча на своето слово
изписва името си Вечността
връзката припомня с други светове
и се лее ...огънят в цветове...
вие мисълта небесни гнезда
и искрите светлоносни вплита
в изгрева на новата звезда
~ озарена сладост на Амрита...
бяла роза
в косите на весталка
закичена
тишината бяла
в нощ лумнала
обичана
седефен извор
от който устни
не жаднеят
а очите видели
дивни светове
немеят...
Ден изгрее, месечко залезе
главици заросят цветята
мома на кладенец излезе
да си носи с менци водата
Слънцето съгледа я
в бащини й двори
женихи~облаци й прати
Слънчова невеста да стане
мома с устица бисерни думаше:
- по земята искам аз да ходя,
а не в горните палати,
че китка на либе съм си дала
Слънце разгневи се, та опожари нивята
застенаха опърлени синори, тревата
ходят всички да се молят
невеста да му я проводят
Разпусна си плитката тежка момата
та плисна й до земи к
понякога танцувам с вихрите бели
родени в пламъка на Словото
потапям косите във водите си цели
претворени в живо и новото...
виждам брегове на река изначална
до която въздигат се храмове
ек на молитва сакрална изписва
стожери, които в светлина изливат се...
звездоструйни са първите
лъчи на Любовта, погалили
пеперудения полъх на веста
за докосната искрица в сърчицето,
безкрая събрала на небето
и синьото, преливащо от цвят
пламъче ~ трепетна свещица
и росица капе прозирна
по заискрила нова звездица...
и толкова могъща е огнената сила
стаена в крехкостта седефена
превръщаща люспите на дракон
в криле на фениксова птица
елмазени дири прогаря във вихрите
до теменужено цъфтящото в бяло
с вълшебната мекост на бликналост
в която небето се е видяло...
дето стъпя тревица никне
и ръцете й тихо рисуват дъгите
минзухари с цвят на слънце
си кичат нежни главици
та ги милно погали
и запеят цветята
огън водата запали
цветни ...със синьо са й крилата
изумрудени пият росата
навалялата песен цигулки
там извира водата
от която се раждат светулки...
в тишината на стъпките повикана
наричана в дъгите от Слънце
в прозирната нежност на бялото милвана
непразни очите докосват я
заченали от светлината обич
плодът в цветовете на танца
разлиства я тук ...в синовете
Със устни пиша.
За белия табун в небесата
обяздили копнежите от светлина.
Рисувам пръсти.
Нетленни чашата държаха
надежда отпивайки и кръсти.
За змиеносеца
с целебните треви постлал
ложето на древността...
за бяло обичане в обятията
на мъдростта...
