с виждане в цветове и опит
за хармония на тия ярките
аленеещи пламъци, които скоро
разбрах ~ симфония енергии са
започна с червеното ~ като дъха на дракон,
захапал опашката си и синьото
в хладината на стиха и лозниците
налели сокове познание
започна с признание в бяло,
че всичко е единно неделимо
цяло и нишки светлина
свързват сърцата ни
в пристана на тишина
търси утеха Душата ми
Моля се,
да имам още време тук,
за да извира Любовта в
сърцето ми
моля се
да има още много утрини,
в които да благодаря на Бог,
че след нощта изпраща
Зорницата да буди Земята
моля се
да имам сетивата и да милвам
с усмивка тази светлина...
всеки нов ден е Любов
вода съм
и шепна сребърните плитки
на лунни магнолии затрептяли
в сънна омая разцъфтяли
земя съм
и ухая на вишни тръпчиви
попили от сладостта на земята
сокове пили и благостта на недрата
огън съм
и светлосин е пламъкът на мисълта,
диамантена роса по крилете на феникса
~ полетял след на тленното жарта
етер
в бденията и изгрева на зората;
целуната от Слънцето се тихо
разлиства душата...
Ята от късни жерави
полетели
в плясъка от връхчетата на
криле
доловени осезания
освободени
и трепет на залязващи слънца
светени.
Сред зов на приливни
вълни
в пулса на кестенова
топлота
попивам неизплаканите ти
сълзи
и безкрайното се слива в
еднота...
Виждал ли си очи с теменужен цвят
със силата на полета на вятъра
да те отвеждат от кръга на този свят
в две дихания пролуката на мярата?
Плувал ли си в сребристост и ухания,
в желания ~ танинови мечтания;
на крило от сън летял ли си
и в усмивката на самодива бил ли си?
Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи.
Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет.
Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, насла
небето в сърчицето ни приютило
с устни ~ нежна светлина
разлиствам дланите ти
по Лунното било
дъгите в тях танцуват
с Огъня от тишина
вдишвам те тихо в синьо...
В стъклописа на нелинейността
и проскърцващото време
се случва действителността,
всеки понесъл своето бреме...
Влажният от бяла мекота
пясък на пенливото море
по сънувана пътека еднота
води в мен усмихнато дете.
С ухание на търсения бряг
косите ми са вплетени цветя
ръцете ~ нежната трева
устните да пият Живата вода...
В синьото на детски бои
по пътека уханни треви
до отмала на морни води
и хрускавост на юлските дни.
И докосвам те в дрезгава мълчаност
и поглед през слоеве време~събраност,
в лекокрили усмивки извирам
и Света в бяло попивам...
В милувката на облачния дъх
жасмини разливат уханна роса
и Слънцето прелива по този чуден път,
където стъпките ваят нова плодна земя...
притварях очите си, за да мога да видя
златните кубета на храмовете в небето;
забравях устните си, за да отпия елея,
който се стича по дланите на детето
завърнало се у дома ~ изгряла в зениците
му Любовта ме цветно роси;
премествам животи в броениците, след
последната разбрах ...
В златен прах на звездна свила
попива шепотен дъх в мека коприна;
вплита първата глътка тръпчива Луна ~
в смарагден отблясък и вкус на бяла роса.
Проронени къдри разпиляват се бавно
по кожата увивни елмазено гладко,
по букнала жадност нечакано идваща,
нежно аромат на бели рози плисваща...
В бъдното прекрачих
и Синай в ефира изкачих
видях дъги и бели птици
в пеперуденото тихо и светли искрици
покапали листите нежни на нетленни
цветя в сърчица разцъфтели
видях, че мечтите се сбъдват
също както светлици изпълват
пространства между звездите
и милват с музика душите
за сетен път в тела се въплътили,
роса на забравата изпили...
вълшебства със зората дарили
бяла роза
в косите на весталка
закичена
тишината бяла
в нощ лумнала
обичана
седефен извор
от който устни
не жаднеят
а очите видели
дивни светове
немеят...
Божури с цвят на танго
и цъфнала плътност опиваща
трептящи и алени в едно
в безметежност сънуваща.
Танц на светове изначалност
докосват се в светлост преливаща,
затварям очи в миг от смълчаност
и виждам Вечност се сливаща...
* автор на снимката: rosivas
Божурено време е
и Слънце в божурите пулсира;
Май цветни камбанки в косите
на зюмбюлите заплита,
с топли пръсти по устните
нова приказка да нарисува...
пред нетленен взор блаженство избуява
трептящо и светло, с дъх на простори ~
божурена песен да напои таз земя зажадняла...
пендари златни звънтят
по бялата струя на момина гръд
устни росни божурени
целуват на Слънцето първия лъч
дванадесет божура алени
разлистват дванадесет пълни Луни
всяка луна осветява порта една
пред която божура тихичко оставя
и в копнежното на огнения дъх
със звън пендара златно
зрънце в тишина засява
кълн неръкотворен избуява
дванадесет арки все към Слънцето водят
към звездите нова душа да проводят
Блян по красотата е
безплътно дихание
и свод от цветя
и само невиността
пристъпва под дъгата
седемцветна изгрялата
водопад светлина
в необятната шир
излива потоци звезди
този свят се нуждае
от толкова много
любов~топлина...
Periwinkle (a small blue or white flower) ~ Josephine Wall
Ангелският звън
и напъпили цветя
оглежда се Слънцето в тях
любувайки се на света
детелини посипани с роса
и азалии в лила
обличат усмивките в цвят
и светът по~чист е и благ
Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярв
...за всички, които извират с Любовта в сърчицата си;
които усещат хармонията на цветовете и формите
и знаят, че ...всичко е Едно
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
Fertility ~ Dali
И толкова пусто в Душата му
и сълзите сухи са
славей без песен Сърцето му
и думи без смисъл са.
Едничка болката му остана
да броди след нея в тъмното,
като невеста пристана му
мъка венча ги без съмнато.
Бяла пътека гледат Очите му
и приковани са стъпките,
сирота без нежност са Дланите му
и целувка от влъхвите...
