когато там се завърна
усмивка в сърцето ще уханно цъфти
открило покоя, който в пламък
на свещица тук тихичко спи
когато там се завърна
през връхчета на млади филизи
и избуяло в синьо небе
еони назад ще мога да виждам
през времето в цветно и очите на малко дете
и древния танц на дванадесетте
ще събера в букет от лято и
огнения дъх в едно космично цяло
и толкова близо е...
танцувай мое малко сърчице...
Когато с роса се напълва
съня и
устица жадни пият вода
в звук се ражда тишина
тук, под небесата ~
на болялата тленност
и ожарена пленност.
Камбанено време е.
До идване
след ново пристигане.
"как да се изкаже с думи,
като е чуване чрез цветове..."
...
И жезълът
захванал в клупа си
ветровете
и върхът
на пирамидата~проводник
на огньове
и зениците
в които емоцията извира
на водата
росиците
най~нежната милувка
на земята
и световете
тръпнещи
под тези небеса
тленни са...
http://www.youtube.com/watch?v=UGn5DrSmCJc&feature=related
...
Дъга, дете докосва с ръчици
и лъчите песен пеят в светлите косици;
очите му са греещи свещици ~
сияят в златна мекота къдрици.
Дете, с невинност на първата зора,
също като ярък изгрев на деня
най-сладка дума изрича на света
и мама като бисер рони устица.
"Агнетата ще вземе Той на ръце..."
(Исаия 40:11)
... A и себе си да изгубя
в копринена свила обвила,
гореща жадност отмила -
едното Сега да провидя.
Пулсираща синя тоналност,
мека, трептива, блестяща,
отмахва було~баналност
и ето реалност искряща.
Нощна роса безсънни нозе е влажила,
с облачен дъх - сила е пила,
с малахит прозрачност покрила
и във Вечността се родила...
задъхано се случва
да минавам покрай
пулса на дните си
сещайки аромата на
времето по ресниците си
притискайки се до дъха
изпълващ с живост и
белите стъпчици на милостта
отново да съм тук
и облачния свян
и червеното на залеза
туптят в косите ми
посоките на вятъра
изпили са росиците
слънчева усмивка
и топлото в мен
идващи с мисълта за Теб
мънички прашинки светлина
танцуващи безчет
ронят по клавишите
бадемов цвят и красота
и ако Господи, някога отново
в онзи златен град, където
пеят дъги, се завърна
нека живяното тук да остане
~ на утрото, на соления вкус
на вълните и халите
то да пристане
там в роса на лотус бял
да се превърна...
ღ Poppy ღ
http://www.youtube.com/watch?v=btLkJhl_Twg&eurl=
Имал съм я като канелено мълчание
с длани и устни тръпчиво ухание;
жарка пясъчност ~ поена с нега
до края на топла и медна пустота.
Червени макове с тичинки сребристи
брани под кадифено безлуние,
с ресници вплетени смолисти
и ваяни гранки безлиние...
и пак не ми достига вярата
да бъда с нея без мярата
на това, което наричам Любов.
и много отвъд думите и телата
се разлиства роза в тишината
Слънцето пои я с нектара
на роса от цветни мисли
звездиците й пеят песни
и галактическите вихри са
сребърен вълшебен прах донесли
и много отвъд, след грохота
на гейзери в недрата
просветва аурата на Земята
и бели птици сплитат огнените
нишки с маха на крилата
устни целуват цигулки в сърчицата...
Виждал ли си очи с теменужен цвят
със силата на полета на вятъра
да те отвеждат от кръга на този свят
в две дихания пролуката на мярата?
Плувал ли си в сребристост и ухания,
в желания ~ танинови мечтания;
на крило от сън летял ли си
и в усмивката на самодива бил ли си?
Тънка върба калина
снага си към ясена виеше
листите й като пендари звънтяха
премяна от зората си шиеше.
Ясен висок източен в небето
й думаше ~ калинчице
мила си ми звездице
ала най-свидно ми е Слънцето
него отпивам и дишам
с клонки лъчите му милвам.
Дочу ги Слънцето
та им славеи изпрати
да попеят сладко омайно
за неначенaто езеро тайно
невестински венец където
отплува незнайно...
Еднорози палят сини звезди
гриви рисуват небе, което блести
и устремът им разплита
стена на времената
вълшебства тихо оживяват
крилцата на феите разказват
за тия чудни светове отвъд,
за където има един единствен път
през пулса на сърце, обляно в светлина
и аромата на роза, разцъфтяла в тишина
огнено сини звезди греят в лъча на Любовта...
Светът събран в капка живот
и цветни милувки сплетени,
покапало тайнство ~ облог
на творящи мисли вплетени...
Изписвам с длани синята багра
с тъмна кадифеност на нощ от звезди
и светлото на метличина влага
до порцеланово бяло, което сладни...
Тиха прозрачна омайност струи
и най-крехка споделеност
в розовото на утринни зари ~
на съновидение огледалните води...
Блян по красотата е
безплътно дихание
и свод от цветя
и само невиността
пристъпва под дъгата
седемцветна изгрялата
водопад светлина
в необятната шир
излива потоци звезди
този свят се нуждае
от толкова много
любов~топлина...
....
И толкова тихо видяна
в стъклени шепи ловена,
цветна усмивка, засмяна
прозирна нежност смутена.
В облачна синьост шепти,
със сладък звук света изпълва;
в най-бялото от теб трепти
топлина от вода да покълва...
http://www.youtube.com/watch?v=uIMQNhuZeoQ
Между тишината на мислите
и розовата краска на вишните,
безмълвно сливат се устните
опитали плодовете... пъстрите.
Плодове ~ желания наречени,
на бавна тленност обречени;
като прасковен цвят разцъфтели
пред очите ми онемели.
Думите в аромата си вплитали
и багрите за танц политали,
да носят искрата й жива ~
бяла красота в `омая дивна.
Природа ~ ефирност и нежност,
преливаща се в синята Вечност,
искряща с усмивката блага
творене
Моля се,
да имам още време тук,
за да извира Любовта в
сърцето ми
моля се
да има още много утрини,
в които да благодаря на Бог,
че след нощта изпраща
Зорницата да буди Земята
моля се
да имам сетивата и да милвам
с усмивка тази светлина...
всеки нов ден е Любов
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc
Светът се стича в дланите й
горещо топли от времето
което пулсира
до първото течно докосване
и плисък вълна
с глас е изписване
капнала бяла сълза
* * *
Когато погледна отвъд,
небето ще бъде зелено;
поля от звезди с опалова гръд
посрещат сърцето ми уморено...
Изтерзани, вранени нозе ще подвия,
сребърна чаша ~ Любов да изпия;
с милувка очи ще завия -
път към Дома да открия...
танцувайки с вятъра
докосвайки незримото
и цветове втечнени енергии
да мога да опиша неназовимото
въплътено в огнени феерии
когато белият лотус разцъфтява
и Вселената своята песен създава
копринена бледозеленост мечтана
Любов несънувана и толкова много
копняна...
...
Розова багра за ден начало
и мисли нежност вплитат се в цяло,
капка роса е невинност довела
и аромат от тонове в бяло.
Не да е от лъчи докосван,
в самота без име измолван;
цвят съвършенство разлистван
в сърце от светлина изписван...
и тихичко прилюлявам къдриците
на спомена
от напева на устните ти
водена
по светло ще се съмваме
отново
целувайки кръстния ни път в дланите
светено
в синьото, смирение
да диря
с нежност и лъчи сърцето ни и утре
ще завия...
от дълбини на вековете
през вихрите на времето
до начало на семето
поливано и избуяло от сълзи
и хиляди усилни дни ~ сято
отново и отново в тези земи
жътва е, а ръкойки са човеците
за хляба небесен да носят
пълни от извора менци...
Слънчице най ми е изгряло
лъчи от светлина улових си
златни плитки извих си
та чак до небето изтляло
да се стълбица изписва
бързах задъхано нагоре
към висините в бяла лила
дорде и птичите песни отгласяха
и остана само крайче земя
а лъчите в кълнове избуяха
и тогава цвят съвършен разцъфтя
в най-нежните гънки незрими
в света ~ изтъкани от светлина
http://www.youtube.com/watch?v=9Mw5vGaZHFg&feature=related
