Freedom - Josephine Wall
И лилиите нацъфтели в небето
и облачният полъх погалил
на залеза косите
идват с дъха на морска пяна
и синьото в покоя
поникнали лъчите са в
прибоя и отминалия шум
на суетата
допряно чело в хладното
на тишината
И имаше те там... в Безкрая,
в горещи необяздени факли,
в песента на славея
и звездопадите жарки...
И имаше ме там... в края,
в тръпчинка на лютиче,
в ароматите, с които играя
и миглите гроздови~на момиче...
кули от рубини светнаха
в нощ мистична чезнеха
житните зрънца в
сърцата им узряха ~
храмове, в които
се небе раздава
в съкровищницата от
светлина молитва пяха
лъчите да докоснат
на зорница щяха
а светът тихо спеше...
и само музика валеше
и в оная стръмна нощ
когато очите ми без глас останаха
пропука се светът
звездите на вихрите пристанаха
сля се началото с края припознат
отвориха се портите ~
материята прозирна е през тях
светъл и лъчист и бял
топъл, от сила огласен,
в житно зрънце сбран е цял
светът, който е спасен...
Земя и колоните на Световете
всяка белязана с печата на
времето, което поддържа
течащо през твърдта й
и Светът, който в нея
се съдържа
седем колони и седем небеса
всяко на планета наречено
и Слънце~звезда греещо
в синева...
звездоструйни са първите
лъчи на Любовта, погалили
пеперудения полъх на веста
за докосната искрица в сърчицето,
безкрая събрала на небето
и синьото, преливащо от цвят
пламъче ~ трепетна свещица
и росица капе прозирна
по заискрила нова звездица...
Звездите нашепват за любов
потрепват пеперудени
късчета светлинки
цигулкова нежност блести
ангелска въздишка е
и милувка зюмбюлена
по пръстите на Нептун
се стичат мечти
улавям аромата им
и навивам разноцветни
кълбенца искри
нишка с вретеното
на времето изпридам
наметка вълшебна съшивам
с илици обточени от звезди
сини красят я топази
между световете пътешественик си с нея
галактическите спирали са кея
през прага на материята пристъпваш
във феерията от светлини...
задъхано се случва
да минавам покрай
пулса на дните си
сещайки аромата на
времето по ресниците си
притискайки се до дъха
изпълващ с живост и
белите стъпчици на милостта
отново да съм тук
и облачния свян
и червеното на залеза
туптят в косите ми
посоките на вятъра
изпили са росиците
Със устни пиша.
За белия табун в небесата
обяздили копнежите от светлина.
Рисувам пръсти.
Нетленни чашата държаха
надежда отпивайки и кръсти.
За змиеносеца
с целебните треви постлал
ложето на древността...
за бяло обичане в обятията
на мъдростта...
от дълбини на вековете
през вихрите на времето
до начало на семето
поливано и избуяло от сълзи
и хиляди усилни дни ~ сято
отново и отново в тези земи
жътва е, а ръкойки са човеците
за хляба небесен да носят
пълни от извора менци...
Езерната нимфа
с кораловите устни
и ръцете~птици
завива с лилиеви листи
унесените, спящите ми мисли
тихичко посяга
към стъбълцето~цвете
капчиците дъх от двата свята
вплита и люлчино им пее
капещи ноти от водата вае
с усмивка и сънна лекота,
че понякога летиш тя знае
с измолените белите крила...
Еднорози палят сини звезди
гриви рисуват небе, което блести
и устремът им разплита
стена на времената
вълшебства тихо оживяват
крилцата на феите разказват
за тия чудни светове отвъд,
за където има един единствен път
през пулса на сърце, обляно в светлина
и аромата на роза, разцъфтяла в тишина
огнено сини звезди греят в лъча на Любовта...
...
Дъга, дете докосва с ръчици
и лъчите песен пеят в светлите косици;
очите му са греещи свещици ~
сияят в златна мекота къдрици.
Дете, с невинност на първата зора,
също като ярък изгрев на деня
най-сладка дума изрича на света
и мама като бисер рони устица.
Думите изписват ли
длани
ваят ли устни
желани
и разбулват ли видяни
мечти
в сияние на феи
дошли
от лунни сънища
тъкани
зефирена нежност
ме кани
песента крило да
ми стане
и пътечка утеха
в познание...
Отказах се от
получаване...
Деца сме на звездите
просторите космични са ни дом
галактики~реките с брегове от Време,
обливани от цветове различни
в топлина и майчината ласка
на Земята покълва мъничкото
житно зръце ~ милват го лъчите
на Слънцето, изгряло в душите...
...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим...
Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме...
...
Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше п
да докосват звездици
претворени в музика
и музика творена
в зеници
да се ражда светлина
в капещ звездопад
и вятърът разпръсква
прашинките останало аз
да струи в тайнството тихо
на вълшебната нощ
сърцевината от живо
с нетленна мощ
да открива вечно променящото
в плуваща река
и път към дихание изначално
в нова зора
да се зърно мели
на хармана на Любовта
да сме в Светлината цели
да се сбъдва това...
и да пее Душата
звънчета в Небето разлюляла
тъй както чучулига
е напролет запяла
арфа със струни от свила
време от ново разлива
и четирилистна детелина
след стъпките ми боси пониква
Вървя към сутрешното си кафе и новия работен ден, а клепките на очите ми са още сладки за сън и кожата ми попива топлината на изгрялото слънце. Юни е и седем сутринта. В ума ми вече се подрежда списъка със задачите, които ще свърша, има две важни делови срещи и срочен проект, който ще приключим...
Бавно задминавам жена, която води детенце. Държи пухкавите пръстчета на къдрокосо момченце на около три ~ то ме поглежда и синьото в очите му е странно познато... също като облаче над тихо море. Обръщ
Да погаля сълзите, рисували бразди в лицата
и прилаская трепета в листата,
да чуя молитвата в сърцата,
в кълн да се превърна, избуял до небесата
жарка яснота ще пия,
рокля от звезди да си ушия
със свободата да танцувам
и на светлина да се любувам...
Гальовно целунах дъжда
и в дъгите му от капки оцветих се
първо в червеното се премених
цвета на лавата втечнена в мене
после в оранжа на дъга ~
като искриците от злато в тебе
и жълтото от светлината на звезда
в прохладно зеленото се втурнах
чак до синевата на Безкрая плувах
във виолета на хилядолистника битувах
та в белота на красотата
усмихна се Душата...
Блещука чудо в изгрева на зората,
чуден е и дъхът на мирта в небесата
попили златно от звездичките
по шала, загърнал Вселената
чудо е да се любят дъгите
в пулса на сърчицето ни ~
плуващо в песента на вълните,
животворност и пируети
в кехлибарения елей по
ресниците, с които те галя;
обич в храма на Любовта
с мислите си в синьо паля...
Keeper of the Rainbow, Josephine Wall
Въздух ~ етерна дъга
събрала на твореното
цветовете седем
изгрява и символното
на началото се слива
откривайки силата
на проявеното
разперени криле на птица
носят пламъка~свещица
сама превръщайки се
в дъга
В полирани фибри бадемови
напъпват смарагди Едемови
в прохладното на розово утро
и сладкия повей на будно...
Дъждовни кристалчета песен
очите ми трите измиват,
в аромата на хляба донесен
звън камбани бродират...
