разцъфна в тишината на нощта
прилюляха го самодивите
разказваха за градини китните
където ухаят дивни цветове
в недокоснати от мисъл светове
сънният цвят протегна листенца към тях
към тия чудни и изтъкани само
от небе светлини и разбра ~
искрица от златния им звън
има във всяко човешко сърчице
* вдъхновено от вълшебната и сътворяваща мечти музика на neoscanner
Тя ...подарява мечти
на панделка извезана в сън
и камбанка златна с чуден звън...
тя подарява мечти
всяка с облаче, което времето попи
и росица по стъпки наваляла
листенцето четвърто на детелина бяла
...мечти
а нейният блян ~ нетленна роза
в тишината да цъфти...
четири арфи като
четирите посоки на света
леят струни и нежно
викат на деня новата зора
четири арфи като
ръцете четири на две деца
пеят им за звезден път
милно будят ги от сън
струните на всяка арфа
сплитат по един сезон
на времето пътечка
ваят с отронен тон...
"...когато всички други са обуздани,
идва безсеменното самадхи"
Свами Вивекананда
...
медитирайки
свързани с усета за Цялото
отразяващо великолепието
на това, което е Едно и бялото...
танцувайки
и пиейки от светлината
в непреривната й връзка
с Източника и тишината...
молейки се
в хилядолистника
розовият цвят~Божественост
ухае в сърчицата...
пулсът на живот извиква
миро от звездицата
крехко пламъче в
сърцето на искрицата
носен от крила
на ангел небесен
в усмивката на девата
и венецът й цветен
звънна светлина
помилва косицата на нова луна
вода и Гълъбицата бялата
светиха Земята цялата...
Ден изгрее, месечко залезе
главици заросят цветята
мома на кладенец излезе
да си носи с менци водата
Слънцето съгледа я
в бащини й двори
женихи~облаци й прати
Слънчова невеста да стане
мома с устица бисерни думаше:
- по земята искам аз да ходя,
а не в горните палати,
че китка на либе съм си дала
Слънце разгневи се, та опожари нивята
застенаха опърлени синори, тревата
ходят всички да се молят
невеста да му я проводят
Разпусна си плитката тежка момата
та плисна й до земи к
бяла роза
в косите на весталка
закичена
тишината бяла
в нощ лумнала
обичана
седефен извор
от който устни
не жаднеят
а очите видели
дивни светове
немеят...
да докосват звездици
претворени в музика
и музика творена
в зеници
да се ражда светлина
в капещ звездопад
и вятърът разпръсква
прашинките останало аз
да струи в тайнството тихо
на вълшебната нощ
сърцевината от живо
с нетленна мощ
да открива вечно променящото
в плуваща река
и път към дихание изначално
в нова зора
да се зърно мели
на хармана на Любовта
да сме в Светлината цели
да се сбъдва това...
синьо мечтание
и лотусов цвят
разлистен в бяло ухание
люляков спомен от там
където има само тонове
и нацъфтели нарциси във
вода горяща от очакване
до блестящите нефрити
в опалово по следите
на стъпала в мраморно
към нишка по~светла
от зорницата
след последното
погалено зърно~животи
в броеницата...
сърцето с пулса си
прелива
с дихание реалност от мечти
съшива
прекрачвам в безпределното
факел е зорницата
и няма го отделното
като по струна над
бездната
идва тишината
звездната
свещичка с пламъче
засвети
блага топлина Любов
донесе...
кули от рубини светнаха
в нощ мистична чезнеха
житните зрънца в
сърцата им узряха ~
храмове, в които
се небе раздава
в съкровищницата от
светлина молитва пяха
лъчите да докоснат
на зорница щяха
а светът тихо спеше...
и само музика валеше
танц е
по водните струи
полет е
в безкрайното синьо
също както първата милувка
докосва звездното било
и изречена молитва твори се
в на времето целувка
по стъбълцата крехки
и бисерните цветове
в края на тези тленни светове
с вълшебство което елфите вика
ще летим с криле на птица...
като да пристигнеш у Дома
в топлия уют на слънчево
заслушан в ромона~вода
и прегръдка сребърна от тишина
в цветове прелива се покоят
всеки от различни светове
дъгите сплитат одежда на Земята
да бъде на Слънцето невеста тогава
до кладния огън и жаравата
по които пристъпя
втъкани в мъниста
се отваря врата
на забравата...
когато след звезда
тихичко вървя
шепичка от златното
на Слънцето да донеса
стълбица е музиката
~ цветна нежност
светлик ~ факелът
копнежност
с мисъл златното в
нишка вплита
Любов към Земята
цялата полита
звездите песен
чудна пеят
лъчи от мекота
се в бяло леят...
по светло ще се раждам
в разлюляните въздишки на полята
и до пръхкаво наръсени тичинки в цветята
залезът в шепи ще събирам
в крило на птиче топлинката
от огниво да прибирам
простор на тишината
в сърчицето си да дам
в сакрална красота
по светло ще се раждам
там, където
земята среща водата
и облачната нежност попи
в капчиците на росата
изгревът багри цветовете
в сърчицата
в тишина рисуваме
мандала
изписваме я с огнен лъч
от светлина
бели птици с разперени
за полет крила
в символа на безкрайността
дъхът ни се слива
пулсът на мандалата е
в ритъма на Вечността
птици се реят в
безпределността ...
тъче станът в одаята платното,
а совалката вплита му зеленото
и росното, от което вият си китките
топлото на кафявата угар и
рохкото, в което златното
зърно на посева пущат
звън на менци нишката изприда
и синя заросила прохлада
на трендафила червеното омайното
закичен милно в косата
та сукното запява песента на кавала,
с която невеста пристава
на Слънцето цвета е избрала
и го в платното да грее втъкава...
рисувам лотуси в дланите ти
и погалени от светлината
засияват сетивата ми
помилвани събуждат
копнежа да познаят
ритъмния напев
в който мантрите звънтят
през времето послания
изписват ~ да е в обич
цял светът...
огнените сфери
дишайки от Светлината
напоила вълните от ефир
на Любовта
преливат течен огън
в златистото сияние
проблясващо в несътвореното
~ от уханието воден
на разлистен цвят
в ромона от тишина
на невидима за очите
вода...
пеещите светлини на Изтока
докосват от ветровете
избраната посока
стихналите мълнии събрали
в шепа и цветът на вкусена
от бялото нега
кадифените пръсти на времето
люлчица сплели са сребърна
изворче носи разсъмнала
сбъднатост песенна...
върху меча на своето слово
изписва името си Вечността
връзката припомня с други светове
и се лее ...огънят в цветове...
вие мисълта небесни гнезда
и искрите светлоносни вплита
в изгрева на новата звезда
~ озарена сладост на Амрита...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
сребърна Молитва
заросила с любовта
по листите, листите
най~лозниците с
гроздове натежали
от зърно плодно узряло
вкусен от очите нектарът
на Слънце изгряло
светило ресниците ~
в милувка извезали
птиците...
И огнено небе роди се
сътвориха звуците искри
тишината със себе си прости се
и в нови звезди се въплъти
рояк светулчици с фенерчета~светлици
със златен пращец посипа дъгите
летен дъжд крилцата на елфите изми
късче от безкрайното синьо в молитвата
на сърчицето ми скри...
Красила Сърмена горите просторните
черешови са устните й топлите
плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно
а снагата й щом пристъпяше сякаш
сладкозвучна флейта засвиряше
китка здравец тръгна Сърмена
за първо либе да си набере
в лесовете усойните потъна
най-едрия и зелен да избере
на сребърна поляна в гората
на самодивите танца видя
нестъпяха сякаш по тревата
кавалена песен се чудна запя
хвърли Сърмена сукмана си на земя
забрадката от главата й полетя
прозирна одежда по снаг
