Заслушвам се в шепота
на спиралите на времето
навиващи на пръстенче
и екота на дните ни
и глъчката се сляга в
прахта на отминаващото
събирам сладостта на капки
от живото и бялото...
а само го откривам, когато
се откажа от ~желаното...
* Fly me to the Moon ~
Josephine Wall
...
стъпчица във времето
през перваза на синьото
за разходка в безнебие
и въздъхвам в съзвездие
приютило мъничката капка земя
сърце в море от дъги разцъфтяло
за всички нови лета
е огнена песен запяло
и когато затворя очи
виждам онези светове отвъд
обливани от златните лъчи
на Любовта по този древен път...
В полюшването на тона
и стъпките тихи на невеста
по даровете идваща боса
в бяло е одежда донесла
в прикадения ритъм на стана
извезал основа и рисунъка,
който запълваш с живяното
пристъпва невестата в бяло
кристален звън я провожда
път й сторват цветята,
като най~нежен цвят е цъфтяла
нейна премяна е чистотата...
плодът е този, който преминава отвъд
земната личност е само утробата
износила светлото утре,
с което пълним нетленна чашата
...
и винаги трябва да са двамата
късчета Озирис и Изида
нишка, която безкрайното изприда
и моста между световете...
когато замлъкнат времето и часовете
рисувам лотуси в дланите ти
и погалени от светлината
засияват сетивата ми
помилвани събуждат
копнежа да познаят
ритъмния напев
в който мантрите звънтят
през времето послания
изписват ~ да е в обич
цял светът...
от теб са Любов
рисувани зениците
~ пламнали сияния
наниза слънчеви перли
изворче от розовите листи
в мечтание изпети цели
от теб са Любов загърнати
в косите ти приспивани дъгите
милно да будят очите ни
...всичко е от теб Любов ~
ухание на утро копнежно
приливно дихание...
* * *
Сребърна нишка животи
обречено идващи млади,
с цена от по няколко злоти
се сливат в мастилени клади.
Прозирно светлина бленувана
на ангел крилете докосва;
плодна зора лекувана
бяла милост износва.
Та в тия цветове от рани
капка синева покълне,
лотус чистота да отхрани ~
сърце у Дома да завърне...
Осезание за светла зеленост на връхчета борови,
за треви избуяли до облаци~кобилешко мляко;
в разпиляната синьост на обгърнати стволове
от погалено сърце до съвършество отболяло.
Докоснати струни от слънчевост
пеещи кичесто в светеща яркост,
безпределна цветна създаденост
утро едно да бъдат в цялост.
Довя вятърът упойваща мелодия
и звуци на синигерова песен,
присядам до ума ~ скитник босоногия
с нова цитра е, безгрижен и весел...
Разказва за пътешествия незрими,
в безсънни све
Земя и колоните на Световете
всяка белязана с печата на
времето, което поддържа
течащо през твърдта й
и Светът, който в нея
се съдържа
седем колони и седем небеса
всяко на планета наречено
и Слънце~звезда греещо
в синева...
И огнено небе роди се
сътвориха звуците искри
тишината със себе си прости се
и в нови звезди се въплъти
рояк светулчици с фенерчета~светлици
със златен пращец посипа дъгите
летен дъжд крилцата на елфите изми
късче от безкрайното синьо в молитвата
на сърчицето ми скри...
* * *
Ще идва на тласъци като сляпа Луна,
пътуваща в нищото, отблясък от спомен
за ранени крила...
Бяла лозница ще вие снага,
нар безмълвно отронен;
взорът й ромонен шепот,
стичащ се в ручей поломен...
Ще бъде топла в съня ти,
мека уханност, в която потъваш;
бели нозе, след които ще тичаш,
забравен, заминал... без дъх и себе...
по светло ще се раждам
в разлюляните въздишки на полята
и до пръхкаво наръсени тичинки в цветята
залезът в шепи ще събирам
в крило на птиче топлинката
от огниво да прибирам
простор на тишината
в сърчицето си да дам
в сакрална красота
по светло ще се раждам
Червеното на Огъня
и чувственост на парещи глътки
налети в бокала на тялото и
ярката пламенност пулсират
в стопеното бялото
в ритъма на нестинарски оброк
по лъхналата жар се извиват
нагоре по незрим водосток
преливащ същината на
стихията огнена лумнала
чак до началото на
новата и безплътната
след тихо изтлялото
съмнала
...за всички, които извират с Любовта в сърчицата си;
които усещат хармонията на цветовете и формите
и знаят, че ...всичко е Едно
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
Across the universe of time
http://www.youtube.com/watch?v=ONURQhixN5U
In the deep blue of the night
Shine the millions of stars and my spirit burning bright
Spinning on, into the sun, flying higher
Now my journey's begun...
оризови полета
и малки бели зрънца
от спомени разпръсват
се по гърбицата на времето
ухаят жълти и нови слънца
прогорили воала на сънуването
и когато тихо дойде нощта
и последната ласка
отпие облачната диря
стопила се след дъха ми
на прощаване...
Блещука чудо в изгрева на зората,
чуден е и дъхът на мирта в небесата
попили златно от звездичките
по шала, загърнал Вселената
чудо е да се любят дъгите
в пулса на сърчицето ни ~
плуващо в песента на вълните,
животворност и пируети
в кехлибарения елей по
ресниците, с които те галя;
обич в храма на Любовта
с мислите си в синьо паля...
Ята от късни жерави
полетели
в плясъка от връхчетата на
криле
доловени осезания
освободени
и трепет на залязващи слънца
светени.
Сред зов на приливни
вълни
в пулса на кестенова
топлота
попивам неизплаканите ти
сълзи
и безкрайното се слива в
еднота...
...
Сутрин пее в морето от изгреви
бавно тлялата страст да угасне,
отмита със сълзи от припеви.
Забрава молят тръпчиво
сладки устни танинови,
стон да е любовно мълвило.
Да слее Вечерница блага,
брулена пръхава жадност
с хладна малинова влага...
В полирани фибри бадемови
напъпват смарагди Едемови
в прохладното на розово утро
и сладкия повей на будно...
Дъждовни кристалчета песен
очите ми трите измиват,
в аромата на хляба донесен
звън камбани бродират...
миро от звездицата
крехко пламъче в
сърцето на искрицата
носен от крила
на ангел небесен
в усмивката на девата
и венецът й цветен
звънна светлина
помилва косицата на нова луна
вода и Гълъбицата бялата
светиха Земята цялата...
Periwinkle (a small blue or white flower) ~ Josephine Wall
Ангелският звън
и напъпили цветя
оглежда се Слънцето в тях
любувайки се на света
детелини посипани с роса
и азалии в лила
обличат усмивките в цвят
и светът по~чист е и благ
Ден изгрее, месечко залезе
главици заросят цветята
мома на кладенец излезе
да си носи с менци водата
Слънцето съгледа я
в бащини й двори
женихи~облаци й прати
Слънчова невеста да стане
мома с устица бисерни думаше:
- по земята искам аз да ходя,
а не в горните палати,
че китка на либе съм си дала
Слънце разгневи се, та опожари нивята
застенаха опърлени синори, тревата
ходят всички да се молят
невеста да му я проводят
Разпусна си плитката тежка момата
та плисна й до земи к
