И сме тук за малко съвсем
сравнено с един Космичен ден
и само когато Любов донесем
виждаме Светлика зазорен...
И мисли~светлина нанизват
броеница Живот, с думи везат
в мекота на бебешки косици
и искра във влюбени зеници...
До безкрайната шир на жар-птици
сътворени от огнени пламъци
в зарево на новото начало,
начало ...след себе~то изтляло...
лист по лист се разлива
ухание в огряното от светлина сърчице,
от Любовта отпива
и мъничкото златно зрънце
в обятията на милостта
покълва синева във Вечността,
розата целуват небесата
светлото струи отново в очите на децата...
В синьото на детски бои
по пътека уханни треви
до отмала на морни води
и хрускавост на юлските дни.
И докосвам те в дрезгава мълчаност
и поглед през слоеве време~събраност,
в лекокрили усмивки извирам
и Света в бяло попивам...
...
в цветове от нежност посипани
в гладкост от сливания
в аромати откривани
и ритъмност~съзвучия
до предела тоналност
до вселените музика
до префинена чувственост
и звънтяща в небосводите мистика
"...когато всички други са обуздани,
идва безсеменното самадхи"
Свами Вивекананда
...
медитирайки
свързани с усета за Цялото
отразяващо великолепието
на това, което е Едно и бялото...
танцувайки
и пиейки от светлината
в непреривната й връзка
с Източника и тишината...
молейки се
в хилядолистника
розовият цвят~Божественост
ухае в сърчицата...
пулсът на живот извиква
сърцето с пулса си
прелива
с дихание реалност от мечти
съшива
прекрачвам в безпределното
факел е зорницата
и няма го отделното
като по струна над
бездната
идва тишината
звездната
свещичка с пламъче
засвети
блага топлина Любов
донесе...
и знам, че мога шепнейки стъпките
да стигна отвъд по този нетленен
и посипан с цветове от рози път
върху крилете на фениксови птици,
след молитва в храма на сърцето
и цветни стъклописи
и само едно неживяно тук ще оставя
~ пулса на копнежа ни по онази друга
красота, която и след хиляди слънца
не се забравя...
Вървя към сутрешното си кафе и новия работен ден, а клепките на очите ми са още сладки за сън и кожата ми попива топлината на изгрялото слънце. Юни е и седем сутринта. В ума ми вече се подрежда списъка със задачите, които ще свърша, има две важни делови срещи и срочен проект, който ще приключим...
Бавно задминавам жена, която води детенце. Държи пухкавите пръстчета на къдрокосо момченце на около три ~ то ме поглежда и синьото в очите му е странно познато... също като облаче над тихо море. Обръщ
Плувах с ладия на Времето
през желание до бяло стопеното
през черната мъка на въглен
и покой, изгубен и стъклен,
жар е посипвала копринени ириси,
ослепели и питали: Ти ли си?
Водеха ме през тъмното излишно
и в ябълкова утрин пееха клавишно
за потопени изгреви в долината
на творена тишина в сърцевината
в на мисли междуструние
и бистро пълнолуние...
и събирам световете в ръцете си
по тъничките струйки нежност
светлоносни се сбъдват мечтите
до залеза приспиван от флейтите
по нептуновосините стъпчици на феите
помилвали съня ни с устните медени
в онази градина, където японските чаени
рози цъфтяха и рисуваха с ухание
крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени
Обич моя, през тънкото було на сетивното
летим до необятните звездни полета
изпъстрени с макове~дихания небесни
до кристалночистия извор на светлото
притихнало в молитв
Да погаля сълзите, рисували бразди в лицата
и прилаская трепета в листата,
да чуя молитвата в сърцата,
в кълн да се превърна, избуял до небесата
жарка яснота ще пия,
рокля от звезди да си ушия
със свободата да танцувам
и на светлина да се любувам...
разцъфна в тишината на нощта
прилюляха го самодивите
разказваха за градини китните
където ухаят дивни цветове
в недокоснати от мисъл светове
сънният цвят протегна листенца към тях
към тия чудни и изтъкани само
от небе светлини и разбра ~
искрица от златния им звън
има във всяко човешко сърчице
* вдъхновено от вълшебната и сътворяваща мечти музика на neoscanner
През люшнати сезони
и недокоснати стъпки нагоре
в блаженство на флейта
и на Светлото шлейфа...
Чудно е да усеща
и споделяне полека посреща
и нося от нея ~ живата...
измолвана, в храма отпивана
творена в очите ми
и вкуса на жаднели
и идващи отмалели
до Дърво на живота
утешени...
синьо мечтание
и лотусов цвят
разлистен в бяло ухание
люляков спомен от там
където има само тонове
и нацъфтели нарциси във
вода горяща от очакване
до блестящите нефрити
в опалово по следите
на стъпала в мраморно
към нишка по~светла
от зорницата
след последното
погалено зърно~животи
в броеницата...
Да сбъдваме дъгите си
вдъхнали живот от сакралния олтар
на нетленния огън
разлиствал лилиума, белия
и листенцата на четирилистна детелина
разлюлявайки върбите отвън...
потапяйки пръсти в пулсираща причинност
- едната, с древното име;
зоват я ~ чиста невинност
и Гея с нов венец и одежда да иде...
...
Всяко семенце е прошепнато
обещание за хиляди гори
и безпределното е даване
като пълноводните води,
изглаждайки мекотата
на ръбчета каменни
и сливайки в хармония
багрите пламенни...
До синьото ухание
на облачния звън
до ефирната милувка
на розовия цвят
до ритъма
на пробудения кълн
дошъл за нов живот
на този свят...
Fertility ~ Dali
И толкова пусто в Душата му
и сълзите сухи са
славей без песен Сърцето му
и думи без смисъл са.
Едничка болката му остана
да броди след нея в тъмното,
като невеста пристана му
мъка венча ги без съмнато.
Бяла пътека гледат Очите му
и приковани са стъпките,
сирота без нежност са Дланите му
и целувка от влъхвите...
вода съм
и шепна сребърните плитки
на лунни магнолии затрептяли
в сънна омая разцъфтяли
земя съм
и ухая на вишни тръпчиви
попили от сладостта на земята
сокове пили и благостта на недрата
огън съм
и светлосин е пламъкът на мисълта,
диамантена роса по крилете на феникса
~ полетял след на тленното жарта
етер
в бденията и изгрева на зората;
целуната от Слънцето се тихо
разлиства душата...
по извивките на линиите
докосвам струните на нежността
целувам тишината в мислите
и избуява мелодия от светлина
като утрин, дъхава от обич
разлистена в музика ~
от Слънце вдъхновена
попивам росата по листите...
Езерната нимфа
с кораловите устни
и ръцете~птици
завива с лилиеви листи
унесените, спящите ми мисли
тихичко посяга
към стъбълцето~цвете
капчиците дъх от двата свята
вплита и люлчино им пее
капещи ноти от водата вае
с усмивка и сънна лекота,
че понякога летиш тя знае
с измолените белите крила...
Лилиеви мисли върху белите листи
изписвам мастилено с крехките пръсти,
с трепет на първа Луна идват потайно
с нови одежди и име незнайно.
Люлякови мисли посипани сънно
в локвички синьо мълчание
разтварящи се бавно и пълно
в акорди ~ признание.
Мисли гардения в ярко кресчендо
простенват и отзвучават ведно
с желание наситено бордо
в златистата омая на едно...
"Корените стигат до недрата, за да се къпе короната в Светлина!"
(древна поговорка)
...
Усещам
в жребия на Светилата
силата на забравено действие,
в мускусния дъх вървя на тъмнината
по пътя единствен ~ смирение...
Спирам
и има протяжно движение,
с което изнищвам незрящата,
топлата и теменужено спяща
... до просветление...
"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."
Теяр дьо Шарден
свещички в новото изтляли
пламъчета ~ с дъх за обич сбрани
ранима цветност разпиляна
нали знаеш ...там тя е отново изгряла
искрата, наречена Ирис ~ Богиня на дъгата
вода на облаците със златна чаша дава
та сухите устни да напоят на земята
нектарът на цветето Ирис лекува душата
отворена врата е през която се постига
на света същността съкровена...
