И сме тук за малко съвсем
сравнено с един Космичен ден
и само когато Любов донесем
виждаме Светлика зазорен...
И мисли~светлина нанизват
броеница Живот, с думи везат
в мекота на бебешки косици
и искра във влюбени зеници...
До безкрайната шир на жар-птици
сътворени от огнени пламъци
в зарево на новото начало,
начало ...след себе~то изтляло...
"Корените стигат до недрата, за да се къпе короната в Светлина!"
(древна поговорка)
...
Усещам
в жребия на Светилата
силата на забравено действие,
в мускусния дъх вървя на тъмнината
по пътя единствен ~ смирение...
Спирам
и има протяжно движение,
с което изнищвам незрящата,
топлата и теменужено спяща
... до просветление...
от теб са Любов
рисувани зениците
~ пламнали сияния
наниза слънчеви перли
изворче от розовите листи
в мечтание изпети цели
от теб са Любов загърнати
в косите ти приспивани дъгите
милно да будят очите ни
...всичко е от теб Любов ~
ухание на утро копнежно
приливно дихание...
изкласила светлина е
в дланите
по лунния сърп разлива
вода
разтварят се малки венчелистчета
зора
отплувал е като мечтание
венецът от бели цветя
събирам роса по тревата
светеща
самодивите тук
са седели
бисери от косите си
разпилели
смарагди от гърдите им
посребрени
несетили плът, а само ефирния
звън
дошъл от световете
отвъд
по светло ще се раждам
в разлюляните въздишки на полята
и до пръхкаво наръсени тичинки в цветята
залезът в шепи ще събирам
в крило на птиче топлинката
от огниво да прибирам
простор на тишината
в сърчицето си да дам
в сакрална красота
по светло ще се раждам
тъче станът в одаята платното,
а совалката вплита му зеленото
и росното, от което вият си китките
топлото на кафявата угар и
рохкото, в което златното
зърно на посева пущат
звън на менци нишката изприда
и синя заросила прохлада
на трендафила червеното омайното
закичен милно в косата
та сукното запява песента на кавала,
с която невеста пристава
на Слънцето цвета е избрала
и го в платното да грее втъкава...
когато ухаеш на онези
безбрежни морета,
където вълните се носят
от песента на делфина
и слънце изригва през
пролуки на кентавър,
размятал небесната грива
а облаче тихо целува
танца на лотуси в сърцата
и в тях покълват на вярата
и любовта, от светло озарени,
...семената
„Само онзи, който чрез Любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието.
Само любовта слага край на танца на преражданията.”
из "Напевът на Вечността"
от "Съдбата като шанс"
С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят
с копнежи бродират звездите в нощната доба
грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава
в шепот малинов и ехо на песен
ябълков цвят се тихо заронва...
Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица,
с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен,
в абаносова усмивка на танцуваща жрица
приижда Любовта, прелива
и Слънце в сърцето изгрее... ...
~ Ocean of Samsara
И тънки контури на линиите
бавно преминават през теб;
като извивки на лилиите белите
виждам пръстите ти ~ водосвет.
Носят докосване и топла влагост,
разливаща се в долината на безбрежието
и сока на разтворения нар и сладост
пият устните в тишината на безвремието...
ღ Poppy ღ
http://www.youtube.com/watch?v=btLkJhl_Twg&eurl=
Имал съм я като канелено мълчание
с длани и устни тръпчиво ухание;
жарка пясъчност ~ поена с нега
до края на топла и медна пустота.
Червени макове с тичинки сребристи
брани под кадифено безлуние,
с ресници вплетени смолисти
и ваяни гранки безлиние...
и пак не ми достига вярата
да бъда с нея без мярата
на това, което наричам Любов.
Across the universe of time
http://www.youtube.com/watch?v=ONURQhixN5U
In the deep blue of the night
Shine the millions of stars and my spirit burning bright
Spinning on, into the sun, flying higher
Now my journey's begun...
http://www.youtube.com/watch?v=uIMQNhuZeoQ
Между тишината на мислите
и розовата краска на вишните,
безмълвно сливат се устните
опитали плодовете... пъстрите.
Плодове ~ желания наречени,
на бавна тленност обречени;
като прасковен цвят разцъфтели
пред очите ми онемели.
Думите в аромата си вплитали
и багрите за танц политали,
да носят искрата й жива ~
бяла красота в `омая дивна.
Природа ~ ефирност и нежност,
преливаща се в синята Вечност,
искряща с усмивката блага
творене
В златен прах на звездна свила
попива шепотен дъх в мека коприна;
вплита първата глътка тръпчива Луна ~
в смарагден отблясък и вкус на бяла роса.
Проронени къдри разпиляват се бавно
по кожата увивни елмазено гладко,
по букнала жадност нечакано идваща,
нежно аромат на бели рози плисваща...
Виждал ли си очи с теменужен цвят
със силата на полета на вятъра
да те отвеждат от кръга на този свят
в две дихания пролуката на мярата?
Плувал ли си в сребристост и ухания,
в желания ~ танинови мечтания;
на крило от сън летял ли си
и в усмивката на самодива бил ли си?
...
Дъга, дете докосва с ръчици
и лъчите песен пеят в светлите косици;
очите му са греещи свещици ~
сияят в златна мекота къдрици.
Дете, с невинност на първата зора,
също като ярък изгрев на деня
най-сладка дума изрича на света
и мама като бисер рони устица.
Светът събран в капка живот
и цветни милувки сплетени,
покапало тайнство ~ облог
на творящи мисли вплетени...
Изписвам с длани синята багра
с тъмна кадифеност на нощ от звезди
и светлото на метличина влага
до порцеланово бяло, което сладни...
Тиха прозрачна омайност струи
и най-крехка споделеност
в розовото на утринни зари ~
на съновидение огледалните води...
...
Догонват се облаци капещи
и стопяват се в прегръдка дантелена,
лазур от ароматните свещи
преде вълшебност постелена.
Вая с дъха си нишка копринена,
по която пътувам през времето;
пръстите с нежност сатенена
тихо мълвят споделеното.
Безбрежни океани лъчистост
обгръщат звездите танцуващи,
потоци бълбукат в кристалност
и носят цветовете палуващи...
огнените сфери
дишайки от Светлината
напоила вълните от ефир
на Любовта
преливат течен огън
в златистото сияние
проблясващо в несътвореното
~ от уханието воден
на разлистен цвят
в ромона от тишина
на невидима за очите
вода...
А вече е зелено
и топлина процежда се свенливо
като тон музикален втечнено
в багри света залива пенливо...
Като песъчинка на напечена скала
отронвам се и тихо се разлиствам
клонка от брезичка тънкокора ставам
лист от Книга на Живота да прелистям...
миро от звездицата
крехко пламъче в
сърцето на искрицата
носен от крила
на ангел небесен
в усмивката на девата
и венецът й цветен
звънна светлина
помилва косицата на нова луна
вода и Гълъбицата бялата
светиха Земята цялата...
* * *
Когато погледна отвъд,
небето ще бъде зелено;
поля от звезди с опалова гръд
посрещат сърцето ми уморено...
Изтерзани, вранени нозе ще подвия,
сребърна чаша ~ Любов да изпия;
с милувка очи ще завия -
път към Дома да открия...
