Тънка върба калина
снага си към ясена виеше
листите й като пендари звънтяха
премяна от зората си шиеше.
Ясен висок източен в небето
й думаше ~ калинчице
мила си ми звездице
ала най-свидно ми е Слънцето
него отпивам и дишам
с клонки лъчите му милвам.
Дочу ги Слънцето
та им славеи изпрати
да попеят сладко омайно
за неначенaто езеро тайно
невестински венец където
отплува незнайно...
същности съзирах на прага
на Луната
можех да избирам кръстните
недели на земята
избрах пръстта
с мъничкото синьо цвете
и на плодното дърво коруба
да прегръщам
със струните на Лира
Бялото ми люлчица изплете
по светлината на изгряли небосводи
при звездите нощем ...да се връщам
от теб са Любов
рисувани зениците
~ пламнали сияния
наниза слънчеви перли
изворче от розовите листи
в мечтание изпети цели
от теб са Любов загърнати
в косите ти приспивани дъгите
милно да будят очите ни
...всичко е от теб Любов ~
ухание на утро копнежно
приливно дихание...
Осезание за светла зеленост на връхчета борови,
за треви избуяли до облаци~кобилешко мляко;
в разпиляната синьост на обгърнати стволове
от погалено сърце до съвършество отболяло.
Докоснати струни от слънчевост
пеещи кичесто в светеща яркост,
безпределна цветна създаденост
утро едно да бъдат в цялост.
Довя вятърът упойваща мелодия
и звуци на синигерова песен,
присядам до ума ~ скитник босоногия
с нова цитра е, безгрижен и весел...
Разказва за пътешествия незрими,
в безсънни све
eкзотична
красота изящна
сладка пожелана
вкусената деликатност
на танц с боси пръсти
в ритъма на тамбури
сокове благоухание
и нежен аромат се сливат
в мистична музика преливат
опиума на касисна нощ
отпиван на капки в
разтворена пъпка живот...
Облачето пое си дъх~сълза
вятърът изрони и последните
листа, с които завивах
ярко синия си блян
втъкан в стихове изпетите
дошли в утрините медени
попили от росата свян
нежността ми е на гости дошла
пантофките на елфите съзирам
сън или наистина тя е била
феята с белите пухени крила
бисерни усмивки събирам
огърлица вълшебни цветя
Огненото бяло и лъчът светлина
събрали за сетен път копнежа
по тази друга тишина
и дъха, въплътен в летежа
на мъничката шепичка душа
в зелените стръкчета трева
и капките от синьо време
по устните на влюбена жена...
огнените сфери
дишайки от Светлината
напоила вълните от ефир
на Любовта
преливат течен огън
в златистото сияние
проблясващо в несътвореното
~ от уханието воден
на разлистен цвят
в ромона от тишина
на невидима за очите
вода...
"Heart Song"
Обичам те, Живот!
Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре,
прекланям чело пред мъдростта ти
майко Вселена...
В уханието на изгрева,
когато пеят цветята
и нозете ми стъпват в топлата
милувка на лятото
възторгът плисва като криле
на реещи се птици,
люляци цъфтят в косите ми с бялото
и с копнежите си ваем светове,
които отново се завръщат в цялото...
обичам музиката в теб
и когато вдъхвам усмивки
от малките плодни дръвчета
избуяли в слънчеви цветни дъги
воалът зелено на тревата и
коприненият пух на небесата
са люлчица топла, в която
с длани разстилам лъчи
обичам тихият камбанен звън
на сърчицето ни, който разлиства
сребърни нежни цветя
и чудеса, в които се вричам...
Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин...
Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които оп
В полюшването на тона
и стъпките тихи на невеста
по даровете идваща боса
в бяло е одежда донесла
в прикадения ритъм на стана
извезал основа и рисунъка,
който запълваш с живяното
пристъпва невестата в бяло
кристален звън я провожда
път й сторват цветята,
като най~нежен цвят е цъфтяла
нейна премяна е чистотата...
По изтеглени нишки Светлина
доплуват осезания поени
с цветноефирна мекота
в очи с живост видени...
Присветва фосфорна илюзия
в извивката на устната
набъбнала в присъствия
на сетивност се плиснала...
когато тонът в топлота и милувка се разлива
ритъмът в пулс на сърчице прелива
едно са Космическият ек
бризът, затрептял във вишневия цвят
и мах с крило на пеперуда
в този разлистен под дъгата свят
между струните се вие звезден път
рисуван от цигулковия лък
изгрява с розовия лъч на Любовта
и цъфтейки Роза в тишина запява
някой ден ще се завърнем след
плътта изтляла...
Моля се
изписаното светло~буквие
ваещо небесно име,
в притихнало съзвучие
да шепне ~ отведи ме...
отвъд на вятъра червеното
отвъд горещото на дланите
до тихо и омайно неизвестното
на криле в смирение събраните...
заедно можем да рисуваме
Слънца
потопили палитра в
копнежите ни
по онази, друга красота
в душите ни ~
разцъфтяли, нежни цветя
несетили дъхавия аромат
на вятъра,
а само пламтящите тайнства
на причастие-огън;
в тази мекота на клепките
и цветна тишина отвън,
извираща в молитвата
и пулса на две сърца
без сън...
танцувайки с вятъра
докосвайки незримото
и цветове втечнени енергии
да мога да опиша неназовимото
въплътено в огнени феерии
когато белият лотус разцъфтява
и Вселената своята песен създава
копринена бледозеленост мечтана
Любов несънувана и толкова много
копняна...
метличина ~ дихание в синьо
приютило на гълъб нежността
камбанка от облаче, което е било
росица по разцъфнали цветя
панделки аквамарин
вплетени в косите на нощта
споделени сънища в шепичка
от синьост една...
там, където
земята среща водата
и облачната нежност попи
в капчиците на росата
изгревът багри цветовете
в сърчицата
в тишина рисуваме
мандала
изписваме я с огнен лъч
от светлина
бели птици с разперени
за полет крила
в символа на безкрайността
дъхът ни се слива
пулсът на мандалата е
в ритъма на Вечността
птици се реят в
безпределността ...
в тишината на стъпките повикана
наричана в дъгите от Слънце
в прозирната нежност на бялото милвана
непразни очите докосват я
заченали от светлината обич
плодът в цветовете на танца
разлиства я тук ...в синовете
лист по лист се разлива
ухание в огряното от светлина сърчице,
от Любовта отпива
и мъничкото златно зрънце
в обятията на милостта
покълва синева във Вечността,
розата целуват небесата
светлото струи отново в очите на децата...
Лилиеви мисли върху белите листи
изписвам мастилено с крехките пръсти,
с трепет на първа Луна идват потайно
с нови одежди и име незнайно.
Люлякови мисли посипани сънно
в локвички синьо мълчание
разтварящи се бавно и пълно
в акорди ~ признание.
Мисли гардения в ярко кресчендо
простенват и отзвучават ведно
с желание наситено бордо
в златистата омая на едно...
неизпепелено късче
от душата ми остана
закичено с цвете
и към звездите
с протегнати ръце
сред сияние доведен
е светилникът запален
и топлина от извора
прелива, трепти
и просветлява
над твоите събрани
в смирение криле...
четири арфи като
четирите посоки на света
леят струни и нежно
викат на деня новата зора
четири арфи като
ръцете четири на две деца
пеят им за звезден път
милно будят ги от сън
струните на всяка арфа
сплитат по един сезон
на времето пътечка
ваят с отронен тон...
Колко ли е пеперудения дъх
по крилете на ангели,
ефира между световете сплели
и цветното в очите на гълъба,
където слънцата своя ход са спрели...
в очакване на нова Витлеем
да зазори в душата човешка;
духът, след като изтлеем
да се завърне в Бащиния дом,
за който в съня си тихо пеем...
